Корените на детството

Бях малко момиченце,
с две весели плитки,
изплетени с смях.
До самия бряг морски живях.
И гларуси гонех
по стръмния бряг -
по момчешки,
със прашка
подтичвах след тях.
Живеех в широка,
красива къща –
душата ми - населена
с много приятели,
с радост и смях.
Играех на жмичка -
с лукава и мила усмивка
поглеждах под мигли
и хуквах наперена
да бъда все първа.
Във двора на баба,
под стар, мъдър дъб
песнички пеех,
приказки разказвах -
за принцове и принцеси,
за феи с крилца,
за приятелите любими
за мама, за татко,
за бъдещите ми небеса.
Измислях си смело,
изграждах дворци,
пригласяха ми тревите,
дъбът ме галеше със листа.

… Изминаха дълги години.
От момиченце станах жена.
И детските приказки светли
някак са потъмнели.
И красивата ми къща-душа
е станала жертвен огън.
И дъбът е отсечен…
Само корените му
са поникнали в мен.


(11.04.1994 г.)