Писмо до Бога
Неудачен създател си, Боже.
И небрежно творил си по Своята воля.
Уж създал Си ме чиста и свята,
а допускаш да плюят в душата ми.
Уж ме искаш нежна, красива,
а браздиш по лицето ми грижа след грижа.
Път да давам решил Си, когато ми липсва.
А на всичко отгоре да бъде и истински.
Аз – Начало, аз – Край на Земята.
А душата ми мълком никне из пясъка.
И небрежно творил си по Своята воля.
Уж създал Си ме чиста и свята,
а допускаш да плюят в душата ми.
Уж ме искаш нежна, красива,
а браздиш по лицето ми грижа след грижа.
Път да давам решил Си, когато ми липсва.
А на всичко отгоре да бъде и истински.
Аз – Начало, аз – Край на Земята.
А душата ми мълком никне из пясъка.
Метки: