Писмо до Бога

Неудачен създател си, Боже.

И небрежно творил си по Своята воля.

Уж създал Си ме чиста и свята,

а допускаш да плюят в душата ми.

Уж ме искаш нежна, красива,

а браздиш по лицето ми грижа след грижа.

Път да давам решил Си, когато ми липсва.

А на всичко отгоре да бъде и истински.

Аз – Начало, аз – Край на Земята.

А душата ми мълком никне из пясъка.


Метки:
Предыдущий: Жена
Следующий: Язык телу якорь