Загадката - Загадка
ЗАГАДКАТА
(поема)
Навън е мир,
а компютрите ме викат
за разправа
с моите чувства несъвременни...
Край мен природата спокойно диша,
звъни невидимата тишина
и всяко същество на Бог прилича,
и ме обгръща ведрина...
А някъде в компютрите протича
неземна гълъбова светлина,
редят се цифри, снимки и писма
и някой някого обича,
застанал сам
пред малкия екран.
Но аз съм старомодна и невежа
за истините във компютърния свят,
затуй сега ще ме оглеждат,
ще правят равносметки
и ще ме винят...
- - -
Лежа на топлата земя...
Тревичките ме галят
и се сражават насекомите
за мойта кожа.
В гората кукувица се надпява
със кучешкия лай от двора.
А въздухът между скалите
е изпълнен
с излишъка от кислород
и лястовици го кълват да могат
в гнездо да свият песен и живот.
Обичам този шепот на Всемира
и в мен прониква всеки звук,
и всеки цвят в очите ми се спира,
зове ме всеки млад живот,
дошъл да търси радост на Земята.
О, мили, птици и треви!
Летящи бръмбари, пчели и пеперуди,
накацайте по мене, пийте
нектара от сърцето ми разтворено,
а после полетете, понесете
меда на моите чувства,
навсякъде по малко оставете -
да никне обич, музика, изкуство.
- - -
И тъй.
Защо съм ви, компютри?
Поставено пред вас,
сърцето ще немее
и ще е пълно мойто любопитство
със страх и със съмнение.
Ще можете ли бързо и автоматично
процентите на обичта да изчислите?
И колко пеперуди ме обичат?
И колко птици във очите ми надничат?
И как соколите се бият
за власт над моите рамене?...
Прещракват вашите умове!...
А как да задържа мига,
събрал за мене всичко,
когато със природата си сливам
и във пространството съм се разтворила,
и чувствам се най-земна и най-силна?...
С какво ще ме измерите?
И кой клавишите ще движи,
забравил, че навън е слънце?...
Единствено екрана ще прониже
със погледа си уморен...
С какво ще ме сравни?
Със зрънце,
останало на нивата, след жътва?
Или със облак,
посял дъжда в напукана земя?
Или със кладенче
под бук разлистен във гората?...
И няма да сгреши...
Но ще се повреди апарата...
...И ще се реши
неразрешимата загадка...
Присъдата ще бъде кратка.
Ще се изпишат думи на екрана:
"Жената да остане неразбрана!"
(поема)
Навън е мир,
а компютрите ме викат
за разправа
с моите чувства несъвременни...
Край мен природата спокойно диша,
звъни невидимата тишина
и всяко същество на Бог прилича,
и ме обгръща ведрина...
А някъде в компютрите протича
неземна гълъбова светлина,
редят се цифри, снимки и писма
и някой някого обича,
застанал сам
пред малкия екран.
Но аз съм старомодна и невежа
за истините във компютърния свят,
затуй сега ще ме оглеждат,
ще правят равносметки
и ще ме винят...
- - -
Лежа на топлата земя...
Тревичките ме галят
и се сражават насекомите
за мойта кожа.
В гората кукувица се надпява
със кучешкия лай от двора.
А въздухът между скалите
е изпълнен
с излишъка от кислород
и лястовици го кълват да могат
в гнездо да свият песен и живот.
Обичам този шепот на Всемира
и в мен прониква всеки звук,
и всеки цвят в очите ми се спира,
зове ме всеки млад живот,
дошъл да търси радост на Земята.
О, мили, птици и треви!
Летящи бръмбари, пчели и пеперуди,
накацайте по мене, пийте
нектара от сърцето ми разтворено,
а после полетете, понесете
меда на моите чувства,
навсякъде по малко оставете -
да никне обич, музика, изкуство.
- - -
И тъй.
Защо съм ви, компютри?
Поставено пред вас,
сърцето ще немее
и ще е пълно мойто любопитство
със страх и със съмнение.
Ще можете ли бързо и автоматично
процентите на обичта да изчислите?
И колко пеперуди ме обичат?
И колко птици във очите ми надничат?
И как соколите се бият
за власт над моите рамене?...
Прещракват вашите умове!...
А как да задържа мига,
събрал за мене всичко,
когато със природата си сливам
и във пространството съм се разтворила,
и чувствам се най-земна и най-силна?...
С какво ще ме измерите?
И кой клавишите ще движи,
забравил, че навън е слънце?...
Единствено екрана ще прониже
със погледа си уморен...
С какво ще ме сравни?
Със зрънце,
останало на нивата, след жътва?
Или със облак,
посял дъжда в напукана земя?
Или със кладенче
под бук разлистен във гората?...
И няма да сгреши...
Но ще се повреди апарата...
...И ще се реши
неразрешимата загадка...
Присъдата ще бъде кратка.
Ще се изпишат думи на екрана:
"Жената да остане неразбрана!"
Метки: