Новият ден

Автор: Р Русев

Дните като бели снежинки
за мен са бяла съдба.
Трудни са стъпките
в първите дни
После е тихо,
щом не боли.
Тихо са минали дни,
две очи и начало,
бързо преминали
и после от спомен вали.
Бяла е пустош
минали дни,
като махмурлук
идващ със болка
бавно пълзящи,
връщат се, тръгват -
и все пак боли.
като завръщане
и раждане на новият ден
търсещ нечие щастие.


Метки:
Предыдущий: Стоять! Бояться!
Следующий: Над крышами домов. Анапа