Пакостница

Пакостница

Днес всичките у нас
защо ли гледат ме накриво?
Дори и котаракът Анастас
щом ме види и се скрива.
А аз съм толкова послушна,
мирна, примерна, добра.
Е, вярно, чашата изпуснах,
но мама тъй и не разбра.
Излях млекото без да искам,
килимът май е с мармалад,
но това бе нищо след като изписах
с боя и четка моя котарак.
Нарисувах върху бялата стена
портрет на мама, татко и на кака,
но вместо да се радва на това
мама взе, че се разплака.
Татко ухото ми издърпа.
Изчистих всичко сам сама.
Какво ли толкова пак сбърках?
Не мога още аз да разбера…