Откровение - 06. 04. 2021
Откровение
Не се стремя и старая да сътворявам и пиша стихотворения. Думите в различни моменти напоследък се подреждат в мислите ми по различен начин. Аз ги оформях и записвах по начина, по който те започваха да се подреждат. Просто в последно време си водя дневник на това, което чувствам и мисля. Освен друг, който остава ръкописен само. И не очаквам да ми се казва ?мило”, ?искрено”, ?трогателно” или нещо подобно. След време може да започна да го препрочитам. Може би отначало беше грешка да го включвам тук. След 20-30 години някой друг може и да го прочете.
Майка ми я няма от почти две години. И аз продължавам всеки ден, всеки час, всеки миг да живея с тежки спомени от последните месеци и дни, когато още бяхме заедно, и с голям камък в душата, който може всеки момент неочаквано сякаш да започва да се движи и мачка около себе си, и с очи, които макар понякога да ми изглеждат като мъртви, могат всеки момент да ми напомнят, че са непресъхваеми извори.
И всяка вечер, когато се прибирам вкъщи в пустотата и в тишината, очаквам майка изведнъж да се появи и да ми каже ?Прибра ли се?”, или ?Здравей”, или ?Здравей, как премина денят ти?”, и аз в първия момент да си помисля, че започвам да полудявам, а в следващия миг да си помисля, че всичко през последните почти две години е било някакъв лош сън и някаква непонятна лоша игра на моя мозък и съзнание, а светът за мен и около мен отново да придобие някакъв смисъл.
06.04.2021
667
Не се стремя и старая да сътворявам и пиша стихотворения. Думите в различни моменти напоследък се подреждат в мислите ми по различен начин. Аз ги оформях и записвах по начина, по който те започваха да се подреждат. Просто в последно време си водя дневник на това, което чувствам и мисля. Освен друг, който остава ръкописен само. И не очаквам да ми се казва ?мило”, ?искрено”, ?трогателно” или нещо подобно. След време може да започна да го препрочитам. Може би отначало беше грешка да го включвам тук. След 20-30 години някой друг може и да го прочете.
Майка ми я няма от почти две години. И аз продължавам всеки ден, всеки час, всеки миг да живея с тежки спомени от последните месеци и дни, когато още бяхме заедно, и с голям камък в душата, който може всеки момент неочаквано сякаш да започва да се движи и мачка около себе си, и с очи, които макар понякога да ми изглеждат като мъртви, могат всеки момент да ми напомнят, че са непресъхваеми извори.
И всяка вечер, когато се прибирам вкъщи в пустотата и в тишината, очаквам майка изведнъж да се появи и да ми каже ?Прибра ли се?”, или ?Здравей”, или ?Здравей, как премина денят ти?”, и аз в първия момент да си помисля, че започвам да полудявам, а в следващия миг да си помисля, че всичко през последните почти две години е било някакъв лош сън и някаква непонятна лоша игра на моя мозък и съзнание, а светът за мен и около мен отново да придобие някакъв смисъл.
06.04.2021
667
Метки:
