Притча за дъга

Не мога без теб –
изплакала реката
и плиснала сълзи
навътре в гората.


Не мога със теб –
изстенала земята
и хвърлила камък
дълбоко във водата.


Това е съдба –
изръмжал водопадът
и хвърлил надолу
със сила реката.


А тя заискряла,
разбила скалата.
И някъде там
изгряла дъгата.


Метки:
Предыдущий: Нашим любимым мужчинам. Конкурс Царевны Смеяны
Следующий: Крымская смальта