Ездачи на самотни листопади

Луната спи, но пак нощта ми свети
с безброй звезди в бездънното море.
Да крачат по безлюдното небе
аз пак съзирам будните поети.

Звездата ми в римувани куплети,
взривена от надежди и сълзи,
ще топли нечий недописан стих,
роден от чувствата им мимолетни.

Ездачи на самотни листопади,
на вас се пада жребият нелек
да пълните с поезия граали...

Та всеки стих от дълбините взет,
подобно на свещените скрижали
да пази любовта и в студ и в пек.