С аромат на Бургас

Там – на пъпа на Бургас,
дете щастливо бях и аз.
От фурна ?София”, във всеки час,
се носеше най-сладък аромат
на топъл хляб и на гевреци.
А циганинът Атанас
продаваше ни семки,
за дамите, в по-късен час –
разнасяше букети.
И със соления си аромат
примамваха ни ?морските череши”.
Черниците във Морската градина
ни боядисваха в лилаво,
а от джиджифките,
изстрелвани с масури,
смущавахме целувките
на влюбените по алеите.
О, глас на гларус,
в тих вечерен час -
как пееше с гласа на бриза.
Ухаеше тогава на Бургас!
О, аромат, където никъде го няма!
Остана някъде назад
във снимките на ?фото Мими”.


Вольный перевод Владислава Евсеева:
http://www.stihi.ru/2010/10/15/1966