Не ме ограбва времето

Не ме ограбва времето откакто
захвърлих чук по грубата му кожа,
макар че ме заплашва многократно
на старостта с бездарния велможа.
Не ме ограбва. Пия си кафето
и гледам на Живота безразлично.
О, не..!Към него нищо лично.
Той просто очертава битието:
"Рождение и смърт" – каква нелепост,
а между тях, надмощие за власт,
а между тях, желание за крепост...
Но всички към една и съща паст
побутва ни Животът със свирепост
и не подбира той ни мен, ни вас.