На високо

Леле... колко ми е гот оттук,
ето, мен никой не ме вижда.
На клона сам съм, на високо.
В тиха вечер и по здрач
докосвам миг от многото
и сам съм си дружинка.
И небето ми е синя свила,
а се милва лъх небесен
по кадифето на листата.
А на мен ми е вечерно тихо,
че нощта ми ще е топла
и с Котана най- благата.
Вярвам, тя не ще се сърди,
че късно веч е, а аз на клона.
Вечерна китка ще ; поднеса,
а после пак ще съм на трона.

И в наслада горе наш Котан,
размечта се за богатата трапеза.
Така и не усети той кога
вечерта си тръгна безутешна.
А нощта е мрачна и потайна,
трябва пътеката си да намери.
Иначе ще стои навън и сам
пред заключените от Котана
към сърцето двери.