автор: Йорданка РадеваЗад себе си оставих всичкоостаряло като ненужна дреби погледа напред отправям,с Новата да съм напред.От Старата поуки вземам,за Новата живот изграждам.Мир в душата да ни носи,а в сърцето- светлина...

Леле... колко ми е гот оттук,ето, мен никой не ме вижда.На клона сам съм, на високо.В тиха вечер и по здрачдокосвам миг от многотои сам съм си дружинка.И небето ми е синя свила,а се милва лъх небесенпо кадифето на листата....