Ръзъблъчитьлям чёрнъвъ квъдратъ

Искуствъ — духъ высъта —
Пъдобнъ таьнству твърен*я
И мысл* мъя съфсем пръста:
В зъгаткь сут* стихътвърен*я.

Прьтворствъ этъ ил* игра,
Ил* простъ искажэн*е жызнь?
Къгда уходьт мысл* за гран*
Прьвыч*нъвъ нам сьлъгизма?

Ръзъблъченье стихоф
И дажэ Чёрнъвъ Квъдратъ —
Ест* самы* страшны* из грьхоф
И бьзвъзвратнъя утратъ.

Как та*ну Богъ Люцьфер
Для нас ръзъблъчяьт смелъ,
Как цыньк иль льцымер
Нъжом свъим вскрываьт телъ,

Штоб дъкъзат*, штъ нет душы,
Друго* — штъ та*ны нет в ыскуствь,
Пъскол*ку для сьбя рьшыл,
Штъ фсе мътьрьал*ны чюства

И нь загадъч*нъ ъкно,
Штъ ноч*ю ръспъхнулъ ставнь,
И в гушь садъ, где тьмно,
Ф тьшы нь зътъильс* та*ны.