Гладни стихове

Глътка кафе (между два плахи стиха).
Цигара дими. Някой ме вика.
Нечии въпроси се удрят на глухо.
(Как не ги чувам, нали все пак съм тука?)
Пак се улисах. Изстина кафето.
Фасът ме парва (чак сега го усетих).
Някой ме вика. Мисля за вкъщи -
яденето, детето и все отлаганите въпроси.
Времето бърза. Все не ми стига.
А така, между другото - гладни стихове.
После ги трупам в папка - на скрито.
(А защо - все пак аз съм ги писала!)
Вечер си лягам уморена от делници.
(Винаги бързам за сънищата нелепи.)
Звън ме събужда. Ало? Заето...
(Кой се опитва да раздроби ежедневието?)
Плисвам си бързо вода - две, три шепи.
Закуска. Кафе. Работата. Детето.
За огледалото - пак няма време.
(А и отдавна някой го счупи.)
И отново ме погват гладни стихове.
Фасът ме парва, студено - кафето.
Моят стих ме отнася нанякъде.
(Боже, как разкрасява лицето ми!)