Александыр Геров. Элегия

Елегия

Високо в тъмнината циферблати
над улиците опустели бдят.
И стъпките ми тежки тишината
на влажната дълбока нощ коват.

Вървя край къщите жестоко сам,
отбягвам сенките, мълча и страдам.
О, тази страшна нощна тишина
между студените смълчани сгради!

Напуснах стаята, скриптящия креват,
завесата, изпрашена и дълга,
романите на свойта самота,
и всичко във което съм се лъгал.

Сега зад тъмните стени града
мълчи и ме посреща глух и хладен.
Аз искам свойта скръб да победя,
да победя и вече да не страдам.

Когато утре светлата зора
се разпилее в блясъци и искри,
ще си намеря аз добър другар
и хората ще станат мои близки.

Разбрах как страшно тегне самотата.
Самотният живот ще ме сломи.
Вървя и дръзко гледам в тъмнината
часовника с враждебните очи.

Александър Геров


Элегия

Циклопы бдят не предавшихся сну–
там высоко блистают циферблаты.
Шаги мои чеканят тишину–
гремят поди не рыцарские латы.

В пенале стен, заборов и оград
один как перст, и тени врассыпную,
я, фонарям непуганым не рад,
боюсь чего или чего взыскую.

Не аргонавт, едва анахорет,
я утлый дом на времечко покинул,
собой за то покуда не воспет–
и вышел в мир, пока не лёг в могилу.

Меня сглотнул глухой как старый пень,
немой как столб, внутри холодный город,
желаю где, пока не грянул день
тоску возмочь с судьбой в неравном споре.

Когда заря засветится не вдруг,
приду в себя, вернусь в свои, где резво
найду своих друзей или подруг,
сойдусь с людьми и стану им полезен.

Быть одному ужасно тяжело...
Такая жизнь догнёт меня, сломает...
В последний глаз гляжусь с законным злом,
не блею хоть, с усталости хромая.

перевод с болгарского Терлдимана Кырымлы