Зинаида Гипиус - Нощем Превод Димитър Горсов
Зинаида Гипиус - Нощем
Превод: Димитър Горсов
Зинаида Гипиус -
Ночью
Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов
НОЩЕМ
Спохождат ме странни прозрения нощем,
когато в покоя потъвам аз,
когато в безкрая му нежен по-мощно
укрепват в душата и сила, и страст.
Не знам омагьосва ли или се моли
душата, но радост напира в мен;
през времето, в две половини оголено,
повтаря грядущето днешния ден.
И всички далечни и близки мечтания
се сключват в един кръг, велик и жесток,
и вятър убийствен е всичко желано,
зъл вихър - всесилен за краткия срок.
И виждам: там някъде вече изгрява
венеца на ново сияние пак…
И през епохите в мен пребивава…
1904
НОЧЬЮ
Ночные знаю странные прозрения:
Когда иду навстречу тишине,
Когда люблю ее прикосновения,
И сила яркая растет во мне.
Колдует ли душа моя иль молится, -
Не ведаю; но радостна мне весть…
Я чую, время пополам расколется,
И будущее будет тем, что есть.
Все чаянья, - все дали и сближения, -
В один великий круг заключены.
Как ветер огненный, - мои хотения,
Как ветер, беспреградны и властны.
И вижу я, - на ком-то загораются
Сияньем новым белые венцы…
Над временем, во мне, соприкасаются
Начала и концы.
1904
Превод: Димитър Горсов
Зинаида Гипиус -
Ночью
Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов
НОЩЕМ
Спохождат ме странни прозрения нощем,
когато в покоя потъвам аз,
когато в безкрая му нежен по-мощно
укрепват в душата и сила, и страст.
Не знам омагьосва ли или се моли
душата, но радост напира в мен;
през времето, в две половини оголено,
повтаря грядущето днешния ден.
И всички далечни и близки мечтания
се сключват в един кръг, велик и жесток,
и вятър убийствен е всичко желано,
зъл вихър - всесилен за краткия срок.
И виждам: там някъде вече изгрява
венеца на ново сияние пак…
И през епохите в мен пребивава…
1904
НОЧЬЮ
Ночные знаю странные прозрения:
Когда иду навстречу тишине,
Когда люблю ее прикосновения,
И сила яркая растет во мне.
Колдует ли душа моя иль молится, -
Не ведаю; но радостна мне весть…
Я чую, время пополам расколется,
И будущее будет тем, что есть.
Все чаянья, - все дали и сближения, -
В один великий круг заключены.
Как ветер огненный, - мои хотения,
Как ветер, беспреградны и властны.
И вижу я, - на ком-то загораются
Сияньем новым белые венцы…
Над временем, во мне, соприкасаются
Начала и концы.
1904
Метки: