Болка, Генка Богданова
БОЛКА
Автор:Генка Богданова
Спомням си с болка и с тъга голяма
за нещо безценно – сандъка на мама.
За оня, белия, с рози изписан,
да пази спомени скъпи орисан.
Белият сандък - чеиза на мама
в дома ми модерен вече го няма.
Няма ги вече и ризите бели,
шитите рокли – дъги заблестели.
Няма ги скромните мъжки одежди,
мечтите на мама, онези надежди…
чергите писани, нощем тъкани,
в гостната стая по празник постлани.
Остана в сандъка и снимката стара –
мама и татко на някаква гара.
Няма го бялото було с венчето…
Остана ми само болка в сърцето.
Остана ми само вината горчива,
остана въпросът: ?Нима съм щастлива
без двора на татко, без къщата родна,
където пораснах щастлива, свободна.
Където смехът на кака се лееше,
а майка ми в стана тъчеше и пееше?!”
Няма ги вече цветята на мама,
сандъкът със спомени вече го няма!
Сега се питам, дали със земята,
с родната къща и двора с цветята,
аз не продадох, с душа изстинала,
своята съвест и своето минало.
И нека животът сега ме подмята –
дърво без корен, останал в земята,
листо посърнало,от клона откъснато…
Сега страдам и се виня непрекъснато,
за своя грях, за вината голяма -
продадох с дома си и сандъка на мама!
Сандък / скрин /* комод
Чеиз* - приданное
Кака* - старшая сестра
Стан* - стан / ткацкиЙ/
ГЕНКА БОГДАНОВА, БЪЛГАРИЯ:
http://www.stihi.ru/2011/04/21/489
http://www.stihi.ru/avtor/genkabogdanova
http://bogdanova.blogspot.com - МОЙ БЛОГ
http://www.stihovebg.com/work_comments/id/118091/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100000961135320
http://tululu.org/u/genkabogdanova
Автор:Генка Богданова
Спомням си с болка и с тъга голяма
за нещо безценно – сандъка на мама.
За оня, белия, с рози изписан,
да пази спомени скъпи орисан.
Белият сандък - чеиза на мама
в дома ми модерен вече го няма.
Няма ги вече и ризите бели,
шитите рокли – дъги заблестели.
Няма ги скромните мъжки одежди,
мечтите на мама, онези надежди…
чергите писани, нощем тъкани,
в гостната стая по празник постлани.
Остана в сандъка и снимката стара –
мама и татко на някаква гара.
Няма го бялото було с венчето…
Остана ми само болка в сърцето.
Остана ми само вината горчива,
остана въпросът: ?Нима съм щастлива
без двора на татко, без къщата родна,
където пораснах щастлива, свободна.
Където смехът на кака се лееше,
а майка ми в стана тъчеше и пееше?!”
Няма ги вече цветята на мама,
сандъкът със спомени вече го няма!
Сега се питам, дали със земята,
с родната къща и двора с цветята,
аз не продадох, с душа изстинала,
своята съвест и своето минало.
И нека животът сега ме подмята –
дърво без корен, останал в земята,
листо посърнало,от клона откъснато…
Сега страдам и се виня непрекъснато,
за своя грях, за вината голяма -
продадох с дома си и сандъка на мама!
Сандък / скрин /* комод
Чеиз* - приданное
Кака* - старшая сестра
Стан* - стан / ткацкиЙ/
ГЕНКА БОГДАНОВА, БЪЛГАРИЯ:
http://www.stihi.ru/2011/04/21/489
http://www.stihi.ru/avtor/genkabogdanova
http://bogdanova.blogspot.com - МОЙ БЛОГ
http://www.stihovebg.com/work_comments/id/118091/
http://www.facebook.com/profile.php?id=100000961135320
http://tululu.org/u/genkabogdanova
Метки: