Радой Ралин. Моя юность

Моя юность

Моя юность такая-сякая
в лисьей, паленой порохом шубке
не в курятник с обрыва толкает–
к необдуманным, странным поступкам.

Наяву мне претит окруженье,
где всё низменно, плоско и хмуро.
В сновиденьях до изнеможенья
до утра я вершу авантюры.

Я– клошар, хулиган, лаццарони,
нет– бомбист из святого подполья,
к нападению и обороне
стопроцентно готовый на воле,

дефилирую по континентам,
рассекаю моря-океаны
как пирог. Ты сера, кинолента–
искромётна морфеева прана.

Бедуин, эскимос, гималаец,
по горам, по снегам, по барханам,
я тащусь, нетерпеньем пылая,
как хмельной таракан из стакана.

Убегу всё равно, хоть прикуйте:
ведь готовлюсь, не просто мечтаю:
на цепи ли сидели, тоскуя,
Дон Кихот, Магеллан и Чапаев?!

На помочах мещанских– тем злее,
барабанная дробь боевая,
моя юность от гнева взрослеет:
так краснеет вино, созревая.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Треска

Мойта възраст е възраст опасна.
Тя ме прави тревожно да тръпна.
Мойта младост, която ме тласка
в необмислени, странни постъпки.

Как не мога сега да понасям
тези къщи съборени, ниски.
Всяка вечер привиждам в съня си
неочаквани схватки и рискове.

Аз желая да скитам, да скитам
по далечни земи и морета.
Всички граници тъй да проникна,
както скачам съседските плетове.

Да съм беден хамалин във Триест
или дрипав парижки безделник.
В непристъпни места да се крия,
да ме гони свирепа престрелка.

Или– блед бедуин низ пустинята
със седмици да търся оазис.
Да ме шибат порои планински,
по разляти лагуни да лазя.

Все едно накъде, но да тръгна!
Не желая сполуки накрая.
Мигар себе се тъй са излъгали
Дон Кихот, Магелан и Чапаев?

Мойта младост е в треска попътна.
Има темпо едно: разгневено.
Щом се ражда, е виното мътно,
после виното става червено.

Радой Ралин