Как грех...
по мотивам Йорданки Гецовой
( Болгария)
Лето было коротким, как грех,
Держащее меня в объятьях солёных,
Прибрежные чайки сыпали смех
Стихи во мне наплывали, как волны.
Горячая моя ладонь покорная,
Между пальцев сквозил песок,
В лунном сиянии тропка горная,
Великолепное заблуждение-грустный урок.
Послушная листопаду осеннему,
Собрать опавших листьев урожай...
Пыль в глазах моих ветер развеял,
И слёзы дождя... очищали мой летний жар.
Като грях
А лятото бе кратко като грях:
Обсеби ме в прегръдките солени,
на чайките в прииждащия смях...
Безмилостно стиха си в мен зачена.
Горещата му длан не издържах:
изниза се през пръстите ми – пясък.
По лунната пътека не посмях
да хукна след измамния му блясък.
Покорно с есента си заживях:
Прибирах й отронените листи...
Под вятъра преди да стана прах,
в сълзите й се влях… и ме пречисти.
художник: Татьяна Доронина
( Болгария)
Лето было коротким, как грех,
Держащее меня в объятьях солёных,
Прибрежные чайки сыпали смех
Стихи во мне наплывали, как волны.
Горячая моя ладонь покорная,
Между пальцев сквозил песок,
В лунном сиянии тропка горная,
Великолепное заблуждение-грустный урок.
Послушная листопаду осеннему,
Собрать опавших листьев урожай...
Пыль в глазах моих ветер развеял,
И слёзы дождя... очищали мой летний жар.
Като грях
А лятото бе кратко като грях:
Обсеби ме в прегръдките солени,
на чайките в прииждащия смях...
Безмилостно стиха си в мен зачена.
Горещата му длан не издържах:
изниза се през пръстите ми – пясък.
По лунната пътека не посмях
да хукна след измамния му блясък.
Покорно с есента си заживях:
Прибирах й отронените листи...
Под вятъра преди да стана прах,
в сълзите й се влях… и ме пречисти.
художник: Татьяна Доронина
Метки: