Маргарита Алигер - Человеку в пути

На човека по пътя
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Аз искам да съм твойта мила,
аз искам да съм твоя сила,
свеж вятър и насъщния хляб,
и небето, летящо над теб.

Ако тръгнеш в път далечен,
в нозете ти ще съм пътечка,
върви по нея доверчиво.

От жажда ли си ти сломен,
аз ручей ще съм, ти над мен,
изпий докрай водата жива.

Ако ти за отдих се поспреш
сред дълбоката нощ като пещ,
все едно – в планина ли, в гора ли,
дъх ще стана, за да разпаля
весел огън... Сред буйния плам
за да видиш, че пак ще съм там.

Във всичко, любимо за тебе,
с готовност превръщам се аз.
Ела до прозореца, гледай,
ще ме откриеш в ранния час.

Това съм аз. Изкачих се самичка
с цялото войнство сухи тревички,
изгрях като лютиче в плета
дано погледа ти да пленя.

Това съм аз – превърнах се в птица,
пъстър синигер - певица,
и песен се лее от мен
за тебе през целия ден..

Това съм аз – на славея
другия глас.
Разпиляна трева,
цветолистчета росни.
Това - съм аз.

Това – съм аз.
Облак над градина.
Добре ли си?
Значи сме двамина,
с тебе, моя любов!

Аз те познах и не сбърках
сред общите пътища дълги.
Ти си моят човек – разбра ли?
И където не си бил, ще ме видиш
по моите тайнствени дири
и ще ме обичаш докрай.
1939

Человеку в пути

Я хочу быть твоею милой.
Я хочу быть твоею силой,
свежим ветром,
насущным хлебом,
над тобою летящим небом.

Если ты собьешься с дороги,
брошусь тропкой тебе под ноги
без оглядки иди по ней.

Если ты устанешь от жажды,
я ручьем обернусь однажды,—
подойди, наклонись, испей.

Если ты отдохнуть захочешь
посредине кромешной ночи,
все равно —
в горах ли, в лесах ли,—
встану дымом над кровлей сакли,
вспыхну теплым цветком огня,
чтобы ты увидал меня.

Всем, что любо тебе на свете,
обернуться готова я.
Подойди к окну на рассвете
и во всем угадай меня.

Это я, вступив в поединок
с целым войском сухих травинок,
встала лютиком у плетня,
чтобы ты пожалел меня.

Это я обернулась птицей,
переливчатою синицей,
и пою у истока дня,
чтобы ты услыхал меня.

Это я в оборотном свисте
соловья.
Распустились листья,
в лепестках — роса.
Это — я.

Это — я.
Облака над садом...
Хорошо тебе?
Значит, рядом,
над тобою — любовь моя!

Я узнала тебя из многих,
нераздельны наши дороги,
понимаешь, мой человек?
Где б ты ни был, меня ты встретишь
все равно ты меня заметишь
и полюбишь меня навек.

1939