Сергей Есенин - Закружилась листва золотая
Сергей Есенин
***Закружилась листва золотая
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Закръжиха листата от злато
в розовеещи речни води,
пеперудено сякаш са ято,
във примала догонват звезди.
Аз обичам сега тази вечер,
присърце ми е жълтият дол.
Вятър-юноша горе до плещи
е заголил брезовия ствол.
В долината, в душата – прохлада,
здрачът син като стадо овце,
зад градинска вратичка смълчана
ту се чува, ту стихва звънче.
Не съм бил досега тъй грижовен
да се вслушвам в природния ум,
че е хубаво с клони върбови
да се гмурнеш под водния друм.
Че е хубаво, месец с усмивка
от купата сено да яде...
Всичко любя, но нищо не искам,
моя радост, къде си, къде?
1918
***
ЗакръжИха листАта от злАто
в розовЕещи рЕчни водИ,
пеперУдено сЯкаш са Ято,
във примАла догОнват звездИ.
Аз обИчам сегА тази вЕчер,
присърцЕ ми е жЪлтия дОл.
ВЯтър-Юноша гОре до плЕщи
е загОлил брезОвия ствОл.
В долинАта, в душАта – прохлАда,
здрАчът сИн като стАдо овцЕ,
зад градИнска вратИчка смълчАна
ту се чУва, ту стИхва звънчЕ.
Не съм бИл досегА тъй грижОвен
да се вслУшвам в прирОдния Ум,
че е хУбаво с клОни върбОви
да се гмУрнеш под вОдния дрУм.
Че е хУбаво, мЕсец с усмИвка
от купАта сенО да ядЕ...
ВсИчко лЮбя, но нИщо не Искам,
мОя рАдост, къдЕ си, къдЕ?
***
Закружилась листва золотая
В розоватой воде на пруду,
Словно бабочек легкая стая
С замираньем летит на звезду.
Я сегодня влюблен в этот вечер,
Близок сердцу желтеющий дол.
Отрок-ветер по самые плечи
Заголил на березке подол.
И в душе и в долине прохлада,
Синий сумрак как стадо овец,
За калиткою смолкшего сада
Прозвенит и замрет бубенец.
Я еще никогда бережливо
Так не слушал разумную плоть,
Хорошо бы, как ветками ива,
Опрокинуться в розовость вод.
Хорошо бы, на стог улыбаясь,
Мордой месяца сено жевать...
Где ты, где, моя тихая радость —
Все любя, ничего не желать?
1918
***Закружилась листва золотая
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Закръжиха листата от злато
в розовеещи речни води,
пеперудено сякаш са ято,
във примала догонват звезди.
Аз обичам сега тази вечер,
присърце ми е жълтият дол.
Вятър-юноша горе до плещи
е заголил брезовия ствол.
В долината, в душата – прохлада,
здрачът син като стадо овце,
зад градинска вратичка смълчана
ту се чува, ту стихва звънче.
Не съм бил досега тъй грижовен
да се вслушвам в природния ум,
че е хубаво с клони върбови
да се гмурнеш под водния друм.
Че е хубаво, месец с усмивка
от купата сено да яде...
Всичко любя, но нищо не искам,
моя радост, къде си, къде?
1918
***
ЗакръжИха листАта от злАто
в розовЕещи рЕчни водИ,
пеперУдено сЯкаш са Ято,
във примАла догОнват звездИ.
Аз обИчам сегА тази вЕчер,
присърцЕ ми е жЪлтия дОл.
ВЯтър-Юноша гОре до плЕщи
е загОлил брезОвия ствОл.
В долинАта, в душАта – прохлАда,
здрАчът сИн като стАдо овцЕ,
зад градИнска вратИчка смълчАна
ту се чУва, ту стИхва звънчЕ.
Не съм бИл досегА тъй грижОвен
да се вслУшвам в прирОдния Ум,
че е хУбаво с клОни върбОви
да се гмУрнеш под вОдния дрУм.
Че е хУбаво, мЕсец с усмИвка
от купАта сенО да ядЕ...
ВсИчко лЮбя, но нИщо не Искам,
мОя рАдост, къдЕ си, къдЕ?
***
Закружилась листва золотая
В розоватой воде на пруду,
Словно бабочек легкая стая
С замираньем летит на звезду.
Я сегодня влюблен в этот вечер,
Близок сердцу желтеющий дол.
Отрок-ветер по самые плечи
Заголил на березке подол.
И в душе и в долине прохлада,
Синий сумрак как стадо овец,
За калиткою смолкшего сада
Прозвенит и замрет бубенец.
Я еще никогда бережливо
Так не слушал разумную плоть,
Хорошо бы, как ветками ива,
Опрокинуться в розовость вод.
Хорошо бы, на стог улыбаясь,
Мордой месяца сено жевать...
Где ты, где, моя тихая радость —
Все любя, ничего не желать?
1918
Метки: