Михаил Лермонтов - 1830 ГОД. ИЮЛЯ 15-ГО
Михаил Лермонтов
1830 ГОД. ИЮЛЯ 15-ГО
(Москва)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
1830 ГОД. ЮЛИ 15-ТИ
(Москва)
Защо семейство в неизвестен кръг
загубих аз? Сърцето все е там
при мой наставник и приятел скъп,
все вярваше във детската мечта.
Там ужаси пленяваха духа,
на воля в облаците аз летях!
Приятели целувал бих в уста
не гледайки за скрита в тях змия.
Но в друго общество аз заживях,
човека разпознах, другар в лъжа,
във подозрения изгубил бях
пазителя на моята душа.
Че никой не ще каже днес от тях:
Другар ми е! - а болките душат,
гърдите ми не реч, а стон мълвят;
не с поздрав, с упрек ще го поздравят.
Бе хубаво, когато бях блажен,
когато леех от любов сълзи.
Но от страданието напоен,
да любя мога ли сега, кажи?
Страхувам се, в прегръдки упоен,
душата жива да се не вгорчи,
и моето сърце да се разкрий,
че е олтар и жертвено гори.
За хората изглеждам друг, не аз,
не могат те в очите да четат;
боя се! Що крещят и клеветят...
Узная ли, не ще го понеса.
Кълна се, че изпитвам против тях
не злоба и не искам да мъстя.
Но... за какво стараеха се те
детински дни да тровят, що им бе?...
Превил се лък, разкъсал тетива,
гърми - но прав не ще е както бил
синджир да скъсам, вдигнах аз глава,
последни сили в себе си разкрил;
какво от туй - живея днес с тъга
без мисли, сили, жалък, нелюбим,
и както лъч в безчувствена луна,
се спускам блед в прозорец и в стена.
1830
Перевод: июля 2014 г.
1830 ГОД. ИЮЛЯ 15-ГО
(Москва)
Зачем семьи родной безвестный круг
Я покидал? Всё сердце грело там,
Всё было мне наставник или друг,
Всё верило младенческим мечтам.
Как ужасы пленяли юный дух,
Как я рвался на волю к облакам!
Готов лобзать уста друзей был я,
Не посмотрев, не скрыта ль в них змея.
Но в общество иное я вступил,
Узнал людей и дружеский обман,
Стал подозрителен и погубил
Беспечности душевный талисман.
Чтобы никто теперь не говорил:
Он будет друг мне! — боль старинных ран
Из груди извлечет не речь, но стон;
И не привет, упрек услышит он.
Ах! я любил, когда я был счастлив,
Когда лишь от любви мог слезы лить.
Но эту грудь страданьем напоив,
Скажите мне, возможно ли любить?
Страшусь, в объятья деву заключив,
Живую душу ядом отравить,
И показать, что сердце у меня
Есть жертвенник, сгоревший от огня.
Но лучше я, чем для людей кажусь,
Они в лице не могут чувств прочесть;
И что молва кричит о мне… боюсь!
Когда б я знал, не мог бы перенесть.
Противу них во мне горит, клянусь,
Не злоба, не презрение, не месть.
Но… для чего старалися они
Так отравить ребяческие дни?…
Согбенный лук, порвавши тетиву,
Гремит—но вновь не будет прям, как был.
Чтоб цепь их сбросить, я, подняв главу,
Последнее усилие свершил;
Что ж. — Ныне жалкий, грустный я живу
Без дружбы, без надежд, без дум, без сил,
Бледней, чем луч бесчувственной луны,
Когда в окно скользит он вдоль стены.
1830
Перевод на английский язык: Людмила Пургина (Людмила 31)
Why did I leave the circle, though unshaped,
Of relatives? All was so warm in-there,
All were the friends and mentors, and my life
Was full of childish dreams inside.
And horrors were the play for soul,
My gain was fly to skies, to clouds!
And ready I was all to kiss in lips,
Without doubt of a snake in this.
The other people I entered to commune,
I learned them much, the friend's lie, sell-out, too.
I've become suspicious, and one day
I lost the talisman of a soul's nonchalance.
And nobody can greet with a word:
I'm friend to you! - The answer'll be a groan
From breast, and a reproach bad.
I'm got withdrawn of greetings that.
Ah, I was loving, when I was happy, yes,
When only from love I bursted into tears.
But having filled with woe all this breast,
How, tell me please, how could I love, at least?
I'm feared, while embracing a virgin,
I have a cup of poison - love instead,
And fill with it my living soul,
Show heart as the altar without fire then.
But I'm better, than they see outside,
They can't read in my face a feel;
What they are rumouring about... hush!
If I knew, how could I come through this.
There's a fire in myself against,
But not the fire of the anger, true,
Nor vengeance, not scorn, as yet,
But... why they tried to poison childhood?
The crooked bow, having torn its string,
Rattles loud - but will not be straight;
To overcome their chains, I made, in real,
The last attempt with rising head;
So... now I'm living sad
And miserable far, without friends,
Without hopes, thoughts and powers, to say,
And paler than a beam of moon, that skates
Along the wall through gap without sense.
Людмила 31 01.08.2014 18:32
1830 ГОД. ИЮЛЯ 15-ГО
(Москва)
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
1830 ГОД. ЮЛИ 15-ТИ
(Москва)
Защо семейство в неизвестен кръг
загубих аз? Сърцето все е там
при мой наставник и приятел скъп,
все вярваше във детската мечта.
Там ужаси пленяваха духа,
на воля в облаците аз летях!
Приятели целувал бих в уста
не гледайки за скрита в тях змия.
Но в друго общество аз заживях,
човека разпознах, другар в лъжа,
във подозрения изгубил бях
пазителя на моята душа.
Че никой не ще каже днес от тях:
Другар ми е! - а болките душат,
гърдите ми не реч, а стон мълвят;
не с поздрав, с упрек ще го поздравят.
Бе хубаво, когато бях блажен,
когато леех от любов сълзи.
Но от страданието напоен,
да любя мога ли сега, кажи?
Страхувам се, в прегръдки упоен,
душата жива да се не вгорчи,
и моето сърце да се разкрий,
че е олтар и жертвено гори.
За хората изглеждам друг, не аз,
не могат те в очите да четат;
боя се! Що крещят и клеветят...
Узная ли, не ще го понеса.
Кълна се, че изпитвам против тях
не злоба и не искам да мъстя.
Но... за какво стараеха се те
детински дни да тровят, що им бе?...
Превил се лък, разкъсал тетива,
гърми - но прав не ще е както бил
синджир да скъсам, вдигнах аз глава,
последни сили в себе си разкрил;
какво от туй - живея днес с тъга
без мисли, сили, жалък, нелюбим,
и както лъч в безчувствена луна,
се спускам блед в прозорец и в стена.
1830
Перевод: июля 2014 г.
1830 ГОД. ИЮЛЯ 15-ГО
(Москва)
Зачем семьи родной безвестный круг
Я покидал? Всё сердце грело там,
Всё было мне наставник или друг,
Всё верило младенческим мечтам.
Как ужасы пленяли юный дух,
Как я рвался на волю к облакам!
Готов лобзать уста друзей был я,
Не посмотрев, не скрыта ль в них змея.
Но в общество иное я вступил,
Узнал людей и дружеский обман,
Стал подозрителен и погубил
Беспечности душевный талисман.
Чтобы никто теперь не говорил:
Он будет друг мне! — боль старинных ран
Из груди извлечет не речь, но стон;
И не привет, упрек услышит он.
Ах! я любил, когда я был счастлив,
Когда лишь от любви мог слезы лить.
Но эту грудь страданьем напоив,
Скажите мне, возможно ли любить?
Страшусь, в объятья деву заключив,
Живую душу ядом отравить,
И показать, что сердце у меня
Есть жертвенник, сгоревший от огня.
Но лучше я, чем для людей кажусь,
Они в лице не могут чувств прочесть;
И что молва кричит о мне… боюсь!
Когда б я знал, не мог бы перенесть.
Противу них во мне горит, клянусь,
Не злоба, не презрение, не месть.
Но… для чего старалися они
Так отравить ребяческие дни?…
Согбенный лук, порвавши тетиву,
Гремит—но вновь не будет прям, как был.
Чтоб цепь их сбросить, я, подняв главу,
Последнее усилие свершил;
Что ж. — Ныне жалкий, грустный я живу
Без дружбы, без надежд, без дум, без сил,
Бледней, чем луч бесчувственной луны,
Когда в окно скользит он вдоль стены.
1830
Перевод на английский язык: Людмила Пургина (Людмила 31)
Why did I leave the circle, though unshaped,
Of relatives? All was so warm in-there,
All were the friends and mentors, and my life
Was full of childish dreams inside.
And horrors were the play for soul,
My gain was fly to skies, to clouds!
And ready I was all to kiss in lips,
Without doubt of a snake in this.
The other people I entered to commune,
I learned them much, the friend's lie, sell-out, too.
I've become suspicious, and one day
I lost the talisman of a soul's nonchalance.
And nobody can greet with a word:
I'm friend to you! - The answer'll be a groan
From breast, and a reproach bad.
I'm got withdrawn of greetings that.
Ah, I was loving, when I was happy, yes,
When only from love I bursted into tears.
But having filled with woe all this breast,
How, tell me please, how could I love, at least?
I'm feared, while embracing a virgin,
I have a cup of poison - love instead,
And fill with it my living soul,
Show heart as the altar without fire then.
But I'm better, than they see outside,
They can't read in my face a feel;
What they are rumouring about... hush!
If I knew, how could I come through this.
There's a fire in myself against,
But not the fire of the anger, true,
Nor vengeance, not scorn, as yet,
But... why they tried to poison childhood?
The crooked bow, having torn its string,
Rattles loud - but will not be straight;
To overcome their chains, I made, in real,
The last attempt with rising head;
So... now I'm living sad
And miserable far, without friends,
Without hopes, thoughts and powers, to say,
And paler than a beam of moon, that skates
Along the wall through gap without sense.
Людмила 31 01.08.2014 18:32
Метки:
