Евтим Евтимов

Росата в равнината е изгряла.
По капките й сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.

Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците – в кладенчета от лъчи,
земята – в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.



Роса в травицi дiамантом ся?,
Iду по краплях тих i диво - кожна мить.
А ранком й сам краплиною заграю,
I посмiхнусь у неба сонячну блакить.

Мене шукати в квiтах бджiлка буде,
Грайливi цвiркуни - у сонця промiнцях,
Земля - в хмаринках i в травi - усюди,
А я сльозою стану на тво?х очах.

http://www.stihi.ru/2013/06/06/1164

Юбилейный альманах. Часть
2
http://stihi.ru/2017/05/07/3148