Ты-далёкая нежность земная. Николь 6

Ты-далёкая нежность земная.
Сто миров между мной и тобой.
Сказка ты моя неземная,
забрала к себе мой покой.

Ты приходишь ко мне ночами,
как желанный,любимый сон.
Обнимаешь своими руками,
преподносишь любви бутон.

Но недолго свидание длится-
ночь проходит,снимая покров.
Я хочу пускай повторится
наша встреча астральных миров.

Улетая мой сон на рассвете,
оставляет дыханье мечты,
как признанье Ромео Джульетте-
осознанье её красоты.

ТИ СИ ДАЛЕЧНАТА НЕЖНОСТ БЕЗМЕРНА
Превод: Радко Стоянов

Ти си далечната нежност безмерна.
Нас ни делят световете безброй.
Приказка ти си вълшебна, неземна,
взела със себе си моя покой.

Идваш при мене през нощите бели-
сън си любим и безкрайно желан.
Пак ме прегръщаш с ръце закопнели
и ми поднасяш любовен стакан.

Дълго не трае любовната среща,
чезне небесният звезден покров.
Искам отново прегръдка гореща,
чакам отново астралния зов.

Литва сънят ми в зори към небето,
носи се дъх на красиви мечти.
Гледа Ромео с любов Жулиета,
клетва за вярност в очите блести.