Александр Блок - Душа молчит. В холодном небе
Александр Блок
***Душа молчит. В холодном небе
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Мълчи душата. Вечер пада,
все същите звезди блестят.
Навред за злато и за хляба
в неспирен шум тълпи крещят...
А тя мълчи, - край нея викат,
и вижда други светове,
но в самотата си двулика
подготвя чудни дарове,
За своя бог тя дар подготвя,
богопомазана, в нощта,
и чува отдалече сродна
зове я другата душа...
Тъй - бели птици над океана,
неразделими от любов,
се търсят през мъглата бяла
с познатия им вечен зов.
3 февраля 1901
Превод: 27.01.2016 г.
-----------------------------
МълчИ душАта. ВЕчер пАда,
все сЪщите звездИ блестЯт.
НаврЕд за злАто и за хлЯба
в неспИрен шУм тълпИ крещЯт...
А тЯ мълчИ, - край нЕя вИкат,
и вИжда дрУги световЕ,
но в самотАта си двулИка
подгОтвя чУдни даровЕ,
За свОя бОг тя дАр подгОтвя,
богопомАзана, в нощтА,
и чУва отдалЕче срОдна
зовЕ я дрУгата душА...
Тъй - бЕли птИци над океАна,
неразделИми от любОв,
се тЪрсят през мъглАта бЯла
с познАтия им вЕчен зОв.
-----------------------------
***
Душа молчит. В холодном небе
Всё те же звезды ей горят.
Кругом о злате иль о хлебе
Народы шумные кричат...
Она молчит, - и внемлет крикам,
И зрит далекие миры,
Но в одиночестве двуликом
Готовит чудные дары,
Дары своим богам готовит
И, умащенная, в тиши,
Неустающим слухом ловит
Далекий зов другой души...
Так- белых птиц над океаном
Неразлученные сердца
Звучат призывом за туманом,
Понятным им лишь до конца.
3 февраля 1901
***Душа молчит. В холодном небе
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Мълчи душата. Вечер пада,
все същите звезди блестят.
Навред за злато и за хляба
в неспирен шум тълпи крещят...
А тя мълчи, - край нея викат,
и вижда други светове,
но в самотата си двулика
подготвя чудни дарове,
За своя бог тя дар подготвя,
богопомазана, в нощта,
и чува отдалече сродна
зове я другата душа...
Тъй - бели птици над океана,
неразделими от любов,
се търсят през мъглата бяла
с познатия им вечен зов.
3 февраля 1901
Превод: 27.01.2016 г.
-----------------------------
МълчИ душАта. ВЕчер пАда,
все сЪщите звездИ блестЯт.
НаврЕд за злАто и за хлЯба
в неспИрен шУм тълпИ крещЯт...
А тЯ мълчИ, - край нЕя вИкат,
и вИжда дрУги световЕ,
но в самотАта си двулИка
подгОтвя чУдни даровЕ,
За свОя бОг тя дАр подгОтвя,
богопомАзана, в нощтА,
и чУва отдалЕче срОдна
зовЕ я дрУгата душА...
Тъй - бЕли птИци над океАна,
неразделИми от любОв,
се тЪрсят през мъглАта бЯла
с познАтия им вЕчен зОв.
-----------------------------
***
Душа молчит. В холодном небе
Всё те же звезды ей горят.
Кругом о злате иль о хлебе
Народы шумные кричат...
Она молчит, - и внемлет крикам,
И зрит далекие миры,
Но в одиночестве двуликом
Готовит чудные дары,
Дары своим богам готовит
И, умащенная, в тиши,
Неустающим слухом ловит
Далекий зов другой души...
Так- белых птиц над океаном
Неразлученные сердца
Звучат призывом за туманом,
Понятным им лишь до конца.
3 февраля 1901
Метки: