Кукувица. Елисавета Багряна
Перевод с болгарского:
КУКУШКА
Ходишь, смотришь, будто и не видя,
бешено транжиря дни и ночи,
тесен божий мир, твердишь в обиде.
Ты не понял, ты понять не хочешь?
Попусту, видать, но повторю я:
не помогут магия и травы,
никогда гнезда нам не совью я –
кто другое прочил, те не правы.
Выводок румяный не взлелею,
не зажгу очаг своей рукою.
Может быть, я мавки дочь, и ею
на роду мне писано другое.
Дай мне побродить по белу свету,
дай мне смех девичьих посиделок –
слушать, что другими будет спето,
да сама чтоб, вторя песням, пела.
Звуков тех наслушались ли уши?
Очи нагляделись? Нет, гляжу я…
Распряду я пряжи шёлк ненужный,
недогасший пламень погашу я…
Жизнь пройдёт, как не было, и сгинет,
так и не насытясь почему-то.
А когда умру, одна, в чужбине,
стану я кукушкой без приюта.
******************
Оригинал здесь: http://www.stihi.ru/2013/08/26/10
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори –
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
вкъщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета.
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки –
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моите уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.
КУКУШКА
Ходишь, смотришь, будто и не видя,
бешено транжиря дни и ночи,
тесен божий мир, твердишь в обиде.
Ты не понял, ты понять не хочешь?
Попусту, видать, но повторю я:
не помогут магия и травы,
никогда гнезда нам не совью я –
кто другое прочил, те не правы.
Выводок румяный не взлелею,
не зажгу очаг своей рукою.
Может быть, я мавки дочь, и ею
на роду мне писано другое.
Дай мне побродить по белу свету,
дай мне смех девичьих посиделок –
слушать, что другими будет спето,
да сама чтоб, вторя песням, пела.
Звуков тех наслушались ли уши?
Очи нагляделись? Нет, гляжу я…
Распряду я пряжи шёлк ненужный,
недогасший пламень погашу я…
Жизнь пройдёт, как не было, и сгинет,
так и не насытясь почему-то.
А когда умру, одна, в чужбине,
стану я кукушкой без приюта.
******************
Оригинал здесь: http://www.stihi.ru/2013/08/26/10
Ходиш, гледаш, сякаш обезсвесен,
залудо пилееш дни и нощи,
божий свят ти станал, казваш, тесен.
Не видя ли, не разбра ли още?
Неведнъж те рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори –
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
вкъщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета.
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки –
другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
Моите очи се ненаглеждат,
моите уши се ненаслушват.
Не допридам свилената прежда,
недогаснал огъня потушвам...
И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.
А кога умра, сама, в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.
Метки: