Зинаида Гипиус - Тя Превод Димитър Горсов

Зинаида Гипиус - Тя
Превод: Димитър Горсов



Зинаида Гипиус -
Она

Перевод на болгарский язык
Димитър Горсов



ТЯ

В безсъвестната си и жалка низост
е сива като дим и като земен прах.
Умирам аз от наглата й близост,
от тази неразлъчност и ехиден смях.

Тъй чвореста, чепата и бодлива,
и тъй парлива с тази змийска хладина!
О, как отблъсква тя с челото некрасиво
и с люспесто-противни колена!

И ако можех жилото й да изтръгна -
така неповратлива, тъпа, с профил сух,
такава тромава, така обръгнала,
така нелепа - без уши и слух.

С ръце обкичени, с жест на неверница,
тя ме ласкае и ме тласка да греша…
И тази смъртница, и зла мизерница,
и тази страшна твар е моята душа.

1905


ОНА

В своей бессовестной и жалкой низости,
Она, как пыль, сера, как прах земной.
И умираю я от этой близости,
От неразрывности ее со мной.

Она шершавая, она колючая,
Она холодная, она змея.
Меня изранила противно-жгучая
Ее коленчатая чешуя.

О, если б острое почуял жало я!
Неповоротлива, тупа, тиха.
Такая тяжкая, такая вялая,
И нет к ней доступа - она глуха.

Своими кольцами она, упорная,
Ко мне ласкается, меня душа.
И эта мертвая, и эта черная,
И эта страшная - моя душа!

1905