И съм

По миглите ти се разхождам
с дъх,
роша кичурите непослушни
с пръсти.
Засипвам лицето ти с целувки бързи,
а влагата след тях
за мен те прави още по-неустоим.
С дъха си подсушавам,
с целувки мокри
отново следи оставям...
Приятно ми е всяко докосване
до теб.
Обгръщам те…
в мен е тихо,
ведро,
топло…

… и съм полъх,
и съм кротък летен дъжд…

Метки:
Предыдущий: Като олово
Следующий: Присъствие