Като олово

Когато
тъмносиви облаци
надвиснат над морето
и на хоризонта
изчезне границата му с небето,
когато вятърът
между песъчинките се скрие,
а гларусите
в скалните отверстия
укритие намират,
тогава над вълните
въздухът
като олово натежава
и те едва-едва гърди повдигат,
за да могат
до брега да се докоснат,
да го целунат
и в него да притихнат.


Метки:
Предыдущий: Brauche, will und liebe
Следующий: И съм