Уйльям Шекспир. Соннет 15

William Shakespeare. Sonnet XV

When I consider every thing that grows
Holds in perfection but a little moment;
That this huge stage presenteth nought but shows
Whereon the stars in secret influence comm;nt;

When I perceive that men as plants increase,
Cheer;d and checked ev'n by the self-same sky,
Vaunt in their youthful sap, at height decrease,
And wear their brave state out of memory;

Then the conceit of this inconstant stay
Sets you, most rich in youth, before my sight,
Where wasteful time debateth with decay,
To change your day of youth to sullied night;

And all in war with time for love of you,;;
As he takes from you, I engraft you new.


Я вижу твари все, которые растут
Нас прелестью дурманят слишком кратко
Большая сцена – этот мир в свой путь
Секретам звезд является подвластный

Я знаю – человек подобно дерево
По воли мать-природы прорастает
Ликует в молодости с буйным соком
Потом сгибает ствол и умирает

В тот мир изменчиво – обманный
И с молодостью счастливой и щедрой
Вступаешь с временем ты в битве бранной
Чтоб отдалить, на час хоть, запах тлена

Я тоже в той войне приму участие
Пересоздам тебя в стихах прекрасных

Перевод: Д.Г.


Аз виждам – всяко нещо що расте
със хубост ни омайва твърде кратко
и таз голяма сцена – този свят
е на звездите в своя път подвластен

Човекът, зная, е като едно дърво –
никне по волята на майката – природа,
във младостта ликува с буен сок,
след туй полека се привежда и захожда

Във тоз измамен и променлив свят –
Ти с младостта си щедра и щастлива
се бориш с времето в прегръдка слят
че мрачна тлен заменя младост жива

И аз във таз война участие ще взема
в стих ще те пресъздам отново в свойто време

Превод: Д.Г.