Вместо автобиографии, перевод с болгарского

(перевод стихотворения Елицы Виденовой)

Не вода я неиспитая —
стала пенистой рекой,
вот и узко то корыто мне,
где текла, да не такой.
Не стыдлива по-домашнему,
я сестра того огня,
что пылал и нас не спрашивал,
буйством пламени обняв.
И не цвет я ароматный
для красы мужских петлиц —
острый шип — но аккуратным
прежде стань, затем коснись
уст, пионы собирая,
глаз первоцветы: в них — лучи,
а допущу тебя до Рая —
ешь яблоки, и — молчи!

2010
Опубликовано в 2011

Исходный текст:
Елица Виденова
Вместо автобиография

Не съм вода ненапита —
сега съм пенлива река
и ми е тясно коритото,
в което отколе тека.
Не съм срамежливото пламъче
на скромен домашен уют,
искрите така се разпалиха,
че в буйни огньове горят.
Не съм ароматното цвете —
украса за мъжки ревер.
Показвам си остро бодлите —
внимавай преди да береш
божури от моите устни,
иглики от мойте очи…
Когато във Рая те пусна,
яж ябълки и си мълчи!