Борис Пастернак - Золотая осень

Борис Пастернак
Золотая осень

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

ЗЛАТНА ЕСЕН

Есен. Приказен палат
е открит под небесата.
Път през горския клонак
се заглежда в езерата.

Сякаш е изложбен свят -
зали, зали, зали, зали -
трепетлики, ясен, бряст,
във позлата засияли.

Златен пръстен на липа –
сякаш булчински венец е.
Със венчален шлейф лика
на брезата е облечен.

А земята под листа
е погребана във ями.
В позлатени рамки тя
с кленовите монограми.

Септемврийски дървеса
в утрото стоят по двойки,
залезно по тях блестят
янтърни следи спокойни.

Във дола не стъпвай ти,
че на всички ще е ясно:
как под крачките бучи
всеки лист в нозете смачкан.

Зазвучава сетен ек -
ехото от стръмнината,
сутрин вишневият клей
е замръзнал и не капва.

Есен. Най-старинен кът -
книги, дрехи, оръжейна -
във ковчежето стоят,
а студът ги там преглежда.

1956
Превод: 15.11.2015 г.
--------------------------------

Есен. ПрИказен палАт
е открИт под небесАта.
ПЪт през гОрския клонАк
се заглЕжда в езерАта.

СЯкаш е излОжбен свЯт
зАли, зАли, зАли, зАли:
трепетлИки, Ясен, брЯст
във позлАта засиЯли.

ЗлАтен прЪстен на липА –
сЯкаш бУлчински венЕц е.
Със венчАлен шлЕйф ликА
на брезАта е облЕчен.

А земЯта под листА
е погрЕбана във Ями.
В позлатЕни рАмки тЯ
с клЕновите моногрАми.

СептемврИйски дървесА
в Утрото стоЯт по двОйки,
зАлезно по тЯх блестЯт
Янтърни следИ спокОйни.

Във долА не стЪпвай тИ,
че на всИчки ще е Ясно:
кАк под крАчките бучИ
всЕки лИст в нозЕте смАчкан.

ЗазвучАва сЕтен Ек -
Ехото от стръмнинАта,
сУтрин вИшневият клЕй
е замрЪзнал и не кАпва.

Есен. НАй-старИнен кЪт -
кнИги, дрЕхи, оръжЕйна
във ковчЕжето стоЯт,
а студЪт ги тАм преглЕжда.

--------------------------------------

ЗОЛОТАЯ ОСЕНЬ

Осень. Сказочный чертог,
Всем открытый для обзора.
Просеки лесных дорог,
Заглядевшихся в озёра.

Как на выставке картин:
Залы, залы, залы, залы
Вязов, ясеней, осин
В позолоте небывалой.

Липы обруч золотой
Как венец на новобрачной.
Лик берёзы под фатой
Подвенечной и прозрачной.

Погребённая земля
Под листвой в канавах, ямах.
В жёлтых клёнах флигеля,
Словно в золочёных рамах,

Где деревья в сентябре
На заре стоят попарно,
И закат на их коре
Оставляет след янтарный,

Где нельзя ступить в овраг,
Чтоб не стало всем известно:
Так бушует, что ни шаг,
Под ногами лист древесный,

Где звучит в конце аллей
Эхо у крутого спуска
И зари вишнёвый клей
Застывает в виде сгустка.

Осень. Древний уголок
Старых книг, одежд, оружья,
Где сокровищ каталог
Перелистывает стужа.

1956
Фото: Teruyuki Kameda