Любовь русалки

Йорданка Господинова
Вольный перевод с болгарского
Алексей Селичкин


САМОДИВСКА ОБИЧ

Гръм да удари потайното вричане,
клади разпалих за него в нощта.
Лудо, едно самодивско обичане,
бурно вселява във мен любовта.
С поглед разкъсвам небето неистово,
жадно те пия със жадни очи,
нейде по изгрева, в утрото истинско
моята страст те облива в лъчи.
Как те желая... Денят те орисва
мой да си днес, и во веки веков,
думи магически с пръсти изписвам,
тръпно те чакам... Дали си готов?
Тихо да стъпваш в треви и усои,
сам покорен в самодивска любов,
дом да забравиш и всички порои,
всичко човешко от теб извлекат!
После да чакаш в нощта си обречена
моята обич сред луди луни –
щом самодива-жена е обичана,
люлка ти сплита от лунни лъчи.
Дар ти дарувам с последното вричане,
клади разпалвам и в лунния зов
с боси нозе по жаравата тичам –
ще изгоря в самодивска любов.


ЛЮБОВЬ РУСАЛКИ


Знаю, придёшь. От проблем и забот
сядешь на камень... Забывчив, печален.
Мысли, как волны, тебя укачают.
Полночи сумрак рассвет позовёт.

Ночь не сумеет вопросы решить.
День... Что несёт он? Какие волненья?
Я не морским, а земным воплощеньем,
плотью земною приду полюбить.

Брошу к ногам свой чешуйчатый хвост,
и пред тобой откровенно предстану.
Не задавай неуместный вопрос.
и не ищи в моих формах изъяна.

...А до рассвета - рукою подать.
Где ты - легко по следам отыскать.