Пограничный лес перевод с болгарского языка на рус

Красимир Георгиев
ГРАНИЧНА ГОРА

Дърветата са пак така високи,
спокойни като каменни лъчи.
Те слънцето на клоните си носят,
те плачат и изгарят, и обичат.

И пак като незнайни вечни воини
дърветата са яростни и горди
и всичките светкавични порои,
сразени, стават мълнии покорни.

Дърветата са истини и стонове,
дърветата са хиляди съзвездия.
И само сълзите, в листата им отронени,
напомнят за дошлата нова есен...
Написано: 03.02.1967 г.

http://www.stihi.ru/2012/02/21/4795


ПОГРАНИЧНЫЙ ЛЕС (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Ступенькова)

Деревья были так высоки,
Спокойны и крепки, как скалы.
И солнце на плечах качали,
В лучах сгорая от печали.


Как неизвестные герои,
Стояли яростно и твёрдо.
А в грозы падали порою,
Сверкнув на миг ветвями гордо.

Они за истину страдали.
Они тянули кроны к звёздам.
Роняли листья будто слёзы,
Поняв:жить вечно невозможно.