Константин Дмитриевич Бальмонт - Лунная ночь

Константин Дмитриевич Бальмонт
Лунная ночь
Сонет

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Лунна нощ
Сонет

Когато гледах аз към бледата луна
и ми шептеше тя: ?Да спиш сега не трябва“.
Аз тръгнах да подишам нощна тишина
и беше въздухът гальовен и прохладен.

А старите дървета в парка изоставен
привиждаха в съня си сякаш пролетта,
бе пълно със мечти и трепети желани, -
там тих застинал дъб елата приласка.

И тайнството безмълвно сякаш се изпълни:
високо в облаците скръбната Луна
с усмивка тъжна тя за нещо си припомни.

И в миг разбрах, животът ми е тъмнина,
че мойта младост като лек сън се изрони, -
и плачеше със мене нощна тишина.

1897

Превод: 07.09.2014 г.

--------------------------------

КогАто глЕдах Аз към блЕдата лунА
и ми шептЕше тя: ?Да спИш сега не трЯбва“.
Аз трЪгнах да подИшам нОщна тишинА
и бЕше вЪздухът гальОвен и прохлАден.

А стАрите дървЕта в пАрка изостАвен
привИждаха в сънЯ си сЯкаш пролеттА,
бе пЪлно със мечтИ и трЕпети желАни, -
там тИх застИнал дЪб елАта приласкА.

И тАйнството безмЪлвно сЯкаш се изпЪлни:
висОко в Облаците скрЪбната ЛунА
с усмИвка тЪжна тЯ за нЕщо си припОмни.

И в мИг разбрАх, живОтът ми е тъмнинА,
че мОйта млАдост като лЕк сън се изрОни, -
и плАчеше със мЕне нОщна тишинА.


Лунная ночь
Сонет

Когда я посмотрел на бледную Луну,
Она шепнула мне: "Сегодня спать не надо".
И я ушел вкушать ночную тишину,
Меня лелеяла воздушная прохлада.

Деревья старые заброшенного сада,
Казалось, видели во сне свою весну,
Была полна мечты их смутная громада,
Застыл недвижный дуб, ласкающий сосну.

И точно таинство безмолвное свершалось:
В высотах облачных печалилась Луна,
Улыбкой грустною на что-то улыбалась.

И вдруг открылось мне, что жизнь моя темна,
Что юность быстрая, как легкий сон, умчалась,-
И плакала со мной ночная тишина.

1897

Картина: Репин Илья Ефимович
Луная ночь. Здравнево. 1896