Осип Мандельштам - Я нынче в паутине световой

Осип Мандельштам
"Я нынче в паутине световой..."

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

"В светлинна паяжина съм сега..."

В светлинна паяжина съм сега -
аз светло-рус, с косата черна, -
а нужен въздух, за народа – светлина
снега на Елбрус, хляб надежден.

И няма с кой да се съветвам аз,
едва ли сам ще го намеря:
такива камъни с прозрачен плач
ни в Крим, ни на Урал родени.

А тайнствен-роден стих народ ще съживи,
завинаги от сън ще го пробуди
и в къдрите на кестеновите вълни
ще се измие със звука му буен.

19 января 1937
Превод: Мария Шандуркова, 08.07.2016 г.

---------------------------------------

В светлИнна пАяжина съм сегА -
аз свЕтло-рус, с косАта чЕрна, -
а нУжен вЪздух, за нарОда – светлинА
снегА на Елбрус, хлЯб надЕжден.

И нЯма с кОй да се съвЕтвам Аз,
едвА ли сАм ще го намЕря:
такИва кАмъни с прозрАчен плАч
ни в КрИм, ни на УрАл родЕни.

А тАйнствен-рОден стИх нарОд ще съживИ,
завИнаги от сЪн ще го пробУди
и в кЪдрите на кЕстеновите вълнИ
ще се измИе със звукА му бУен.

--------------------------------

"Я нынче в паутине световой..."

Я нынче в паутине световой -
Черноволосой, светло-русой,-
Народу нужен свет и воздух голубой,
И нужен хлеб и снег Эльбруса.

И не с кем посоветоваться мне,
А сам найду его едва ли:
Таких прозрачных, плачущих камней
Нет ни в Крыму, ни на Урале.

Народу нужен стих таинственно-родной,
Чтоб от него он вечно просыпался
И льнянокудрою, каштановой волной -
Его звучаньем - умывался.

19 января 1937