Чаша Чашата Красимир Георгиев

ЧАША

Сидим мы сверху жизни чаши
с огнём, луной и солнцем.
- Нагрею я! – сказало солнце.
- Спалю! – огонь сказал.
- Мерцаю я! – луна в оконце.
- Да, ладно – только, я ведь знал, -
жизнь в ней, но дно горой у чаши,
и вниз она открыта.

ЧАШАТА

Седяхме върху чашата на живота
с огъня, слънцето и луната.
– Аз ще горя! – каза огънят.
– Аз ще грея! – каза слънцето.
– Аз ще сияя! – каза луната.
– Добре – съгласих се и попитах, –
но защо дъното на чашата е отгоре,
а отворът й е отдолу?

http://www.stihi.ru/2011/05/08/4289