Владимир Игнатьевых Война Войната
?ВОЙНА”
Владимир Игнатьевых
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОЙНАТА
Войната шумоли, пълзи, войната пак напомпва скули.
Войната тихо ще сълзи в снега към хора и аули.
С тръстики мамещи блести и пълни застояло блато.
Не бърза да ви приюти, войната търпеливо чака.
Ще влезе с дългове при вас, с банкрут над банките ще висне.
Ще стегне примката в захлас, на шии вените ще стисне.
Ще убеждава, ще крещи с нелепи войнствени повели.
Ще казва: ?Ти не раждай, ти не яж, а ти умри в неделя!”
Ще шепне някому: ?Мрази, че този има друг цвят кожа!
Тез изгони, а тез срази!” Не може тъй. Не ще помогне.
А тази кучка с поглед зъл краде пари, руши бюджети.
Войници, каски, мит за дълг, обстрел, муниции, ракети.
Когато няма изход прост за тост с париците ни жалки
и след нездрав пореден мост градим и пием, но по малко...
Тогава ще се появи! (Ще влезе, ще влети, ще тряска.)
Света хлапешки ще взриви, като стръвница ще завластва.
Войната вика, тя пищи. Войната мачка в кърви скули.
Войната градове руши, изтрива хора и аули.
И... Пак ще бъде нужен свят: дворци, пари, колиби, стоки.
И ще творим света богат сред ръкоделните посоки.
Но пак ще шумоли до нас, с бомбето си изпращащ поздрав,
дебеличкият чичко Марс. А ний го смятаме за спонсор...
Ударения
ВОЙНАТА
ВойнАта шумолИ, пълзИ, войнАта пАк напОмпва скУли.
ВойнАта тИхо ште сълзИ в снегА към хОра и аУли.
С тръстИки мАмешти блестИ и пЪлни застоЯло блАто.
Не бЪрза да ви приютИ, войнАта търпелИво чАка.
Ште влЕзе с дЪлгове при вАс, с банкрУт над бАнките ште вИсне.
Ште стЕгне прИмката в захлАс, на шИи вЕните ште стИсне.
Ште убеждАва, ште крещИ с нелЕпи вОйнствени повЕли.
Ште кАзва: ?тИ не рАждай, тИ не Яж, а тИ умрИ в недЕля!”
Ште шЕпне нЯкому: ?МразИ, че тОзи Има дрУг цвят кОжа!
Тез изгонИ, а тЕз сразИ!” Не мОже тЪй. Не штЕ помОгне.
А тАзи кУчка с пОглед зЪл крадЕ парИ, рушИ бюджЕти.
ВойнИци, кАски, мИт за дЪлг, обстрЕл, мунИции, ракЕти.
КогАто нЯма Изход прОст за тОст с парИците ни жАлки
и слЕд нездрАв порЕден мОст градИм и пИем, нО по мАлко...
ТогАва ште се появИ! (Ште влЕзе, ште влетИ, ште трЯска.)
СветА хлапЕшки ште взривИ, катО стръвнИца ште завлАства.
ВойнАта вИка, тЯ пиштИ. ВойнАта мАчка в кЪрви скУли.
ВойнАта градовЕ рушИ, изтрИва хОра и аУли.
И... пАк ште бЪде нУжен свЯт: дворцИ, парИ, колИби, стОки.
И штЕ творИм светА богАт сред ръкодЕлните посОки.
Но пАк ште шумолИ до нАс, с бомбЕто си изпрАшташт пОздрав,
дебЕличкият чИчко МАрс. А нИй го смЯтаме за спОнсор...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Игнатьевых
ВОЙНА
Война шуршит, война ползёт, война накачивает скулы.
Война тихонечко войдёт со снегом в дальние аулы.
Война заполнит камыши немого, тёплого болота.
Война нисколько не спешит, всегда найдет война кого-то.
Войдет долгами в особняк, поставит банк к банкротной стенке.
Завяжет петлю как-то так, что задрожат на шее вЕнки.
Кого-то будет убеждать искать бессмысленно работу.
Кому-то скажет: не рожать, не печь блины, не жить в субботу.
Шепнёт кому-то: не любить того, другого, с цветом кожи.
Их надо гнать, их надо бить. Не надо это. Не поможет.
Но, эта сука, втихаря, ворует денежки в бюджетах.
Солдаты, пули, якоря, маневры, топливо в ракетах.
Когда не станет чем платить, когда не куплены товары,
когда закончены понты, когда не пьют и строят мало.
ТОГДА! Тогда ОНА придёт, (войдёт, влетит, ворвётся, въедет).
Парнишку МИР она взорвёт, и зарычит на мир медведем.
Война кричит. Война орёт, война расквашивает скулы.
Война дома, как пыль, сотрёт, и города, людей, аулы.
И… будет снова нужен мир, дома, дворцы, товары, деньги.
И снова миру будем мы творить людское рукоделье,
пока шуршит там вдалеке, играя оптикой на солнце,
Марс, толстый дядя в котелке. А мы-то думаем, что спонсор…
http://stihi.ru/2012/01/20/8858
В?ЙНА (в?льний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
В?йна шарудить, ? повзе,
В?йна вже вилиц? напнула.
В?йна тихесенько вповзе
В засн?жен? г?рск? аули.
Вже очерети поглина?
Н?мого, теплого болота.
В?йна повзе, не посп?ша?,
В?йна завжди знайде роботу.
Вв?йде боргами в особняк,
Банк стане до банкрутства ст?нки.
Зав'яже петлю якось так,
Що затремтять на ши? в?нки.
Зможе когось переконати:
Безглузд? пошуки роботи.
Комусь накаже: не рожати,
? не пекти млинц? в суботу.
Шепне комусь, що гр?х любити
Того, чий ?нший кол?р ?рожи”.
Що його треба гнати, бити.
Не треба це. Не допоможе.
Але, ця сука, ?втихаря”,
Вкраде вс? грошики в бюджетах.
Солдати, кул?, якоря,
Маневри, паливо в ракетах.
Коли не стане чим платить,
Коли ск?нчаться вс? товари,
Будуть зак?нчен? понти,
Коли вс? п'ють, гребуть ?на шару”.
ТОД?! Тод? ВОНА влетить,
(Ув?йде, ув?рветься в ЕдЕм).
Хлопчину МИР п?д?рве вмить,
? заричить на св?т ведмедем.
В?йна кричить. В?йна ?орЕ”,
В?йна вже вилиц? звернула.
В?йна м?ста, як пил, з?тре,
Й людей, не т?льки по аулах.
?... буде знов потр?бен мир,
Товари, грош? ? палаци,
Будемо знову св?ту ми
Людським ум?нням вихвалятись,
Поки шарудить вдалин?,
Де гра? оптика на сонц?,
Марс, товстий дядько в казан?.
А ми-то дума?мо: спонсор...
---------------
Руският поет Владимир Игнатьевых (Владимир Валентинович Чекалов) е роден през 1950 г. Произхожда от древния род Игнатьевых. Завършил е МДУ ?М. В. Ломоносов”, защитава докторат по авиомеханика и газова динамика. Кандидат на физико-математическите науки, старши научен сътрудник, той е автор на 2 монографии, десетки научни публикации и 9 изобретения. Работил е като генерален директор на няколко държавни обединения, институти и предприятия. През цялото време на своята научна и иновационна работа Игнатьевых твори и публикува поезия и бардови текстове за песни; както научната и иновационната му дейност, така и литературното му творчество е нетрадиционно, модерно, с изключително прецизна поетика.
Владимир Игнатьевых
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВОЙНАТА
Войната шумоли, пълзи, войната пак напомпва скули.
Войната тихо ще сълзи в снега към хора и аули.
С тръстики мамещи блести и пълни застояло блато.
Не бърза да ви приюти, войната търпеливо чака.
Ще влезе с дългове при вас, с банкрут над банките ще висне.
Ще стегне примката в захлас, на шии вените ще стисне.
Ще убеждава, ще крещи с нелепи войнствени повели.
Ще казва: ?Ти не раждай, ти не яж, а ти умри в неделя!”
Ще шепне някому: ?Мрази, че този има друг цвят кожа!
Тез изгони, а тез срази!” Не може тъй. Не ще помогне.
А тази кучка с поглед зъл краде пари, руши бюджети.
Войници, каски, мит за дълг, обстрел, муниции, ракети.
Когато няма изход прост за тост с париците ни жалки
и след нездрав пореден мост градим и пием, но по малко...
Тогава ще се появи! (Ще влезе, ще влети, ще тряска.)
Света хлапешки ще взриви, като стръвница ще завластва.
Войната вика, тя пищи. Войната мачка в кърви скули.
Войната градове руши, изтрива хора и аули.
И... Пак ще бъде нужен свят: дворци, пари, колиби, стоки.
И ще творим света богат сред ръкоделните посоки.
Но пак ще шумоли до нас, с бомбето си изпращащ поздрав,
дебеличкият чичко Марс. А ний го смятаме за спонсор...
Ударения
ВОЙНАТА
ВойнАта шумолИ, пълзИ, войнАта пАк напОмпва скУли.
ВойнАта тИхо ште сълзИ в снегА към хОра и аУли.
С тръстИки мАмешти блестИ и пЪлни застоЯло блАто.
Не бЪрза да ви приютИ, войнАта търпелИво чАка.
Ште влЕзе с дЪлгове при вАс, с банкрУт над бАнките ште вИсне.
Ште стЕгне прИмката в захлАс, на шИи вЕните ште стИсне.
Ште убеждАва, ште крещИ с нелЕпи вОйнствени повЕли.
Ште кАзва: ?тИ не рАждай, тИ не Яж, а тИ умрИ в недЕля!”
Ште шЕпне нЯкому: ?МразИ, че тОзи Има дрУг цвят кОжа!
Тез изгонИ, а тЕз сразИ!” Не мОже тЪй. Не штЕ помОгне.
А тАзи кУчка с пОглед зЪл крадЕ парИ, рушИ бюджЕти.
ВойнИци, кАски, мИт за дЪлг, обстрЕл, мунИции, ракЕти.
КогАто нЯма Изход прОст за тОст с парИците ни жАлки
и слЕд нездрАв порЕден мОст градИм и пИем, нО по мАлко...
ТогАва ште се появИ! (Ште влЕзе, ште влетИ, ште трЯска.)
СветА хлапЕшки ште взривИ, катО стръвнИца ште завлАства.
ВойнАта вИка, тЯ пиштИ. ВойнАта мАчка в кЪрви скУли.
ВойнАта градовЕ рушИ, изтрИва хОра и аУли.
И... пАк ште бЪде нУжен свЯт: дворцИ, парИ, колИби, стОки.
И штЕ творИм светА богАт сред ръкодЕлните посОки.
Но пАк ште шумолИ до нАс, с бомбЕто си изпрАшташт пОздрав,
дебЕличкият чИчко МАрс. А нИй го смЯтаме за спОнсор...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Игнатьевых
ВОЙНА
Война шуршит, война ползёт, война накачивает скулы.
Война тихонечко войдёт со снегом в дальние аулы.
Война заполнит камыши немого, тёплого болота.
Война нисколько не спешит, всегда найдет война кого-то.
Войдет долгами в особняк, поставит банк к банкротной стенке.
Завяжет петлю как-то так, что задрожат на шее вЕнки.
Кого-то будет убеждать искать бессмысленно работу.
Кому-то скажет: не рожать, не печь блины, не жить в субботу.
Шепнёт кому-то: не любить того, другого, с цветом кожи.
Их надо гнать, их надо бить. Не надо это. Не поможет.
Но, эта сука, втихаря, ворует денежки в бюджетах.
Солдаты, пули, якоря, маневры, топливо в ракетах.
Когда не станет чем платить, когда не куплены товары,
когда закончены понты, когда не пьют и строят мало.
ТОГДА! Тогда ОНА придёт, (войдёт, влетит, ворвётся, въедет).
Парнишку МИР она взорвёт, и зарычит на мир медведем.
Война кричит. Война орёт, война расквашивает скулы.
Война дома, как пыль, сотрёт, и города, людей, аулы.
И… будет снова нужен мир, дома, дворцы, товары, деньги.
И снова миру будем мы творить людское рукоделье,
пока шуршит там вдалеке, играя оптикой на солнце,
Марс, толстый дядя в котелке. А мы-то думаем, что спонсор…
http://stihi.ru/2012/01/20/8858
В?ЙНА (в?льний переклад, вариант перевода на украинский язык: Петр Голубков)
В?йна шарудить, ? повзе,
В?йна вже вилиц? напнула.
В?йна тихесенько вповзе
В засн?жен? г?рск? аули.
Вже очерети поглина?
Н?мого, теплого болота.
В?йна повзе, не посп?ша?,
В?йна завжди знайде роботу.
Вв?йде боргами в особняк,
Банк стане до банкрутства ст?нки.
Зав'яже петлю якось так,
Що затремтять на ши? в?нки.
Зможе когось переконати:
Безглузд? пошуки роботи.
Комусь накаже: не рожати,
? не пекти млинц? в суботу.
Шепне комусь, що гр?х любити
Того, чий ?нший кол?р ?рожи”.
Що його треба гнати, бити.
Не треба це. Не допоможе.
Але, ця сука, ?втихаря”,
Вкраде вс? грошики в бюджетах.
Солдати, кул?, якоря,
Маневри, паливо в ракетах.
Коли не стане чим платить,
Коли ск?нчаться вс? товари,
Будуть зак?нчен? понти,
Коли вс? п'ють, гребуть ?на шару”.
ТОД?! Тод? ВОНА влетить,
(Ув?йде, ув?рветься в ЕдЕм).
Хлопчину МИР п?д?рве вмить,
? заричить на св?т ведмедем.
В?йна кричить. В?йна ?орЕ”,
В?йна вже вилиц? звернула.
В?йна м?ста, як пил, з?тре,
Й людей, не т?льки по аулах.
?... буде знов потр?бен мир,
Товари, грош? ? палаци,
Будемо знову св?ту ми
Людським ум?нням вихвалятись,
Поки шарудить вдалин?,
Де гра? оптика на сонц?,
Марс, товстий дядько в казан?.
А ми-то дума?мо: спонсор...
---------------
Руският поет Владимир Игнатьевых (Владимир Валентинович Чекалов) е роден през 1950 г. Произхожда от древния род Игнатьевых. Завършил е МДУ ?М. В. Ломоносов”, защитава докторат по авиомеханика и газова динамика. Кандидат на физико-математическите науки, старши научен сътрудник, той е автор на 2 монографии, десетки научни публикации и 9 изобретения. Работил е като генерален директор на няколко държавни обединения, институти и предприятия. През цялото време на своята научна и иновационна работа Игнатьевых твори и публикува поезия и бардови текстове за песни; както научната и иновационната му дейност, така и литературното му творчество е нетрадиционно, модерно, с изключително прецизна поетика.
Метки:
