Людмила Кулакова Астрахань - Тоска по маме

Тоска по маме.

Ах, как хочется вернуться в детство!?
Детство вижу! Маленькой себя!
Белобрысой, худенькой девчушкой.
Мамину улыбку, и глаза.
Взгляд её лучистый, нежный.
Добрую улыбку на губах.
Ласковые руки мамы,
Обнимает мамочка меня!
Окунуться снова в детство,
Снова вижу детство я опять!?
Может, я грущу о ней?
Может, просто я старею!?
Вот поэтому приходит мне во сне!
Хочется услышать нежный голос мамы.
Взгромоздиться к маме на коленки,
И, уткнуться в мамочкину грудь.
Чтобы сказку на ночь мамочка читала,
Спела нежно песенку свою.
Ах, как мамочки сейчас мне не хватает!?
Нежных рук! Любовь, и доброту!
Не хватает ласки и улыбки!
Нежности, любимая моя!
Я, давно уж взрослая и дети у меня,
Дети разлетелись, кто куда!
Видно, одиночество достало.
Внуки повзрослели, дорогая.
Только не хватает, милая, тебя!?
Сединой покрылась голова моя.
Годы! Годы! Ведь они, как птицы.
Только птицы возвращаются…,
Годы не вернуть уже назад!
Седину не смоешь под водой.
И морщин уж больше не разгладишь.
И пошаливать сердечко что-то стало!?
Но, хотя Душою молода!
Мне бы сбросить года два, иль пять…!?
Но, года…!? Их больше не вернуть.
Ах, как хочется быть молодой!?
Только годы улетают вспять.
И, тоска бывает на Душе!
Грустно без тебя, родная.
Ах, как мамы не хватает!?
Я всё чаще думаю о ней!!!


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА
ТЪГА ПО МАМА

Ах, как искам да се върна в детството!
В детството си, виждам се аз! Малка!
Русичко и слабичко момиче,
усмивката на мама и очите.
Лъчистият и нежният й поглед,
на устните добрата й усмивка
как със ласкавите си ръце,
ме прегръща майчицата моя.
Отново потопявам се във детството
и в своето детство пак се виждам аз.
Може би за него аз тъгувам,
а може би аз просто остарявам?!
Затова то идва във съня ми.
Да чувам искам аз гласът на мама,
да ме друса искам на колене
Да се гушна до гръдта и аз.
Да ми прочита приказка тя нощем,
песните си нежни да ми пее.
Ах колко липсва ми на мене мама,
ръцете, обичта й, добротата й.
Ласките й липсват ми, усмивката
и нежността ти о обична моя.
Отдавна съм порасла, деца имам,
Дотегна ми, изглежда, самотата.
Внуците пораснали са скъпа,
Само ти не ми достигаш мила!
Посивя косата на главата ми.
Години!…Нали те са като птиците.
Само дето птиците се връщат…
Годините не връщат се назад!
Сивото не можем да измием.
И бръчките дълбоки се не гладят.
А с палавото сърце какво стана!?
Въпреки туй, млада е душата!
Отхвърлих аз година, две и пет…
Годините!? О, те не ще се върнат.
Ах, как искам пак да бъда млада!
Годините обратно да се върнат.
Ах колко ми е тъжно на душата!
И без тебе ми е тъжно скъпа.
Колко много мен ми липсва мама!
И все по често мисля аз за нея.