Дмитрий Усов Фрагмент
?ФРАГМЕНТ”
Дмитрий Сергеевич Усов (1896-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ФРАГМЕНТ
Небето, Господи – предвечен циферблат,
стрелка е на часовник нашто слънце,
която смята часовия строен свят.
И там секунди в златен плам горят –
по небосклона разпиляно звездно зрънце.
Градината е само календар,
за нас Вседържецът го е заплитал
и писал. Верен е, макар и много стар:
показва януари снежен чар
и носи топлина април-освободител.
Сърцето ми шифрован дневник е велик,
глави различни всеки ден показва.
Макар и млад, в гръдта си съм старик,
след книги и чертежи в неизбежен миг,
че всичко ще отмине, ми подсказва.
Ударения
ФРАГМЕНТ
Небе́то, Го́споди – предве́чен цифербла́т,
стрелка́ е на часо́вник на́што слъ́нце,
коя́то смя́та часови́я стро́ен свя́т.
И та́м секу́нди в зла́тен пла́м горя́т –
по небоскло́на разпиля́но зве́здно зръ́нце.
Гради́ната е са́мо календа́р,
за на́с Вседъ́ржецът го е запли́тал
и пи́сал. Ве́рен е, мака́р и мно́го ста́р:
пока́зва януа́ри сне́жен ча́р
и но́си топлина́ апри́л-освободи́тел.
Сърце́то ми шифро́ван дне́вник е вели́к,
глави́ разли́чни все́ки де́н пока́зва.
Мака́р и мла́д, в гръдта́ си съм стари́к,
след кни́ги и черте́жи в неизбе́жен ми́г,
че вси́чко ште отми́не, ми подска́зва.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Усов
ФРАГМЕНТ
А небо, Господи – предвечный циферблат,
И солнце – точно часовая стрелка,
Которая часов считает долгий ряд.
И там секунды золотом горят,
Как звёзды, по небу рассыпанные мелко.
И этот сад – он только календарь,
Который нам поставил Вседержитель.
Написанный от век, он верен, как и встарь,
И в свой черёд покажет снег-Январь,
И принесёт тепло Апрель-освободитель.
А сердце – это мой шифрованный дневник,
И каждый день свою главу приводит.
Пусть молод я – в груди моей старик,
И, голову подняв от чертежей и книг,
Вещает мне, что всё, как день, проходит.
1913 г.
---------------
Руският поет, преводач и литературен критик Дмитрий Усов (Дмитрий Сергеевич Усов) е роден на 6 юли 1896 г. в Москва. Завършил е историко-филологическия факултет на Московския държавен университет (1918 г.). От 1918 до 1923 г. преподава история на западноевропейската литература в университета и в педагогическия институт в Астрахан, публикува статии във в ?Военмор”, а след 1923 г. работи в Академията за художествени науки в Москва, преподава обществознание в московско училище, изнася лекции по теория на стиха в Литературно-художествения институт и в Московския педагогически институт и лекции по техника на художествения превод във Висшите курсове за чуждестранни езици при Библиотеката за чуждестранна литература. Превежда от немски и на немски, първата му публикация през 1914 г. в ?Московская немецкая газета” е поетичен превод на стихове на В. Брюсов, а през 1915 г. негови стихове са публикувани в алманах ?Жатва”. През 1935 г., когато подготвя Голям немско-руски речник, е арестуван и осъден на 5 години, които изкарва в Беломорско-Балтийския лагер (Белбалтлаг), а когато през 1940 г. е освободен, здравето му е разклатено. Умира на 29 април 1943 г. в Ташкент. Има малко публикации в печата, част от поетичното му творчество е публикувана чак след реабилитирането му през 1989 г.
Дмитрий Сергеевич Усов (1896-1943 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ФРАГМЕНТ
Небето, Господи – предвечен циферблат,
стрелка е на часовник нашто слънце,
която смята часовия строен свят.
И там секунди в златен плам горят –
по небосклона разпиляно звездно зрънце.
Градината е само календар,
за нас Вседържецът го е заплитал
и писал. Верен е, макар и много стар:
показва януари снежен чар
и носи топлина април-освободител.
Сърцето ми шифрован дневник е велик,
глави различни всеки ден показва.
Макар и млад, в гръдта си съм старик,
след книги и чертежи в неизбежен миг,
че всичко ще отмине, ми подсказва.
Ударения
ФРАГМЕНТ
Небе́то, Го́споди – предве́чен цифербла́т,
стрелка́ е на часо́вник на́што слъ́нце,
коя́то смя́та часови́я стро́ен свя́т.
И та́м секу́нди в зла́тен пла́м горя́т –
по небоскло́на разпиля́но зве́здно зръ́нце.
Гради́ната е са́мо календа́р,
за на́с Вседъ́ржецът го е запли́тал
и пи́сал. Ве́рен е, мака́р и мно́го ста́р:
пока́зва януа́ри сне́жен ча́р
и но́си топлина́ апри́л-освободи́тел.
Сърце́то ми шифро́ван дне́вник е вели́к,
глави́ разли́чни все́ки де́н пока́зва.
Мака́р и мла́д, в гръдта́ си съм стари́к,
след кни́ги и черте́жи в неизбе́жен ми́г,
че вси́чко ште отми́не, ми подска́зва.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Усов
ФРАГМЕНТ
А небо, Господи – предвечный циферблат,
И солнце – точно часовая стрелка,
Которая часов считает долгий ряд.
И там секунды золотом горят,
Как звёзды, по небу рассыпанные мелко.
И этот сад – он только календарь,
Который нам поставил Вседержитель.
Написанный от век, он верен, как и встарь,
И в свой черёд покажет снег-Январь,
И принесёт тепло Апрель-освободитель.
А сердце – это мой шифрованный дневник,
И каждый день свою главу приводит.
Пусть молод я – в груди моей старик,
И, голову подняв от чертежей и книг,
Вещает мне, что всё, как день, проходит.
1913 г.
---------------
Руският поет, преводач и литературен критик Дмитрий Усов (Дмитрий Сергеевич Усов) е роден на 6 юли 1896 г. в Москва. Завършил е историко-филологическия факултет на Московския държавен университет (1918 г.). От 1918 до 1923 г. преподава история на западноевропейската литература в университета и в педагогическия институт в Астрахан, публикува статии във в ?Военмор”, а след 1923 г. работи в Академията за художествени науки в Москва, преподава обществознание в московско училище, изнася лекции по теория на стиха в Литературно-художествения институт и в Московския педагогически институт и лекции по техника на художествения превод във Висшите курсове за чуждестранни езици при Библиотеката за чуждестранна литература. Превежда от немски и на немски, първата му публикация през 1914 г. в ?Московская немецкая газета” е поетичен превод на стихове на В. Брюсов, а през 1915 г. негови стихове са публикувани в алманах ?Жатва”. През 1935 г., когато подготвя Голям немско-руски речник, е арестуван и осъден на 5 години, които изкарва в Беломорско-Балтийския лагер (Белбалтлаг), а когато през 1940 г. е освободен, здравето му е разклатено. Умира на 29 април 1943 г. в Ташкент. Има малко публикации в печата, част от поетичното му творчество е публикувана чак след реабилитирането му през 1989 г.
Метки:
