Радко Радков Гимн Кассиана

Радко Радков Болгария
Химн за Касаиана

Аз не пея като Дамаскина,
нито съм мъдрец и богослов.
Пия с присмехулци гъсто вино
и деля със смуглите робини
хляба и човешката любов.

Не крася олтара с вощеници,
не зова сладчайшия Исус.
Аз продавам по стъгдите птици
и оставям своите къдрици
във властта на бриза медоуст.

И като езичник прост обичам
мартенски ръсец да ме роси,
с бързеите в утрото да тичам,
като дъжд по мене да се стичат
на върбите дългите реси.

Нека млъкнат книжните витии,
нека не говорят за смъртта.
Да погледнем криновете ние,
тварите - и те ще ни открият
промисъла, вложен във света.

Нямам аз гласа на Дамаскина,
аз съм беден птицепродавач.
Пуснах в манастирската градина
славей - да ти пее, монахиньо,
за любов в маслинения здрач.


Гимн Кассиана
http://www.stihi.ru/2014/11/12/7622

Перевод с болгарского Александра Борисова

Не пою я так, как пел Дамаскин,
Не мудрец я и не богослов.
Пью с друзьями терпкие я вина,
Там, где острогрудые рабыни,
Там, где хлеб и песни, и любовь.

Не вхожу в алтарь, где плащаница,
Не зову сладчайшего Христа.
На моё плечо садятся птицы
И от ветра локон мой струится,
И уносит волосы с лица.

Как язычник утром просто любит,
Так весною меня кропит дождь,
Я бегу всегда навстречу людям,
От росы промокну неподсуден,
И под вербой изомну я рожь.

Пусть замолкнут книжные витии,
Пусть не говорят нам о конце.
Нет на свете лилии белее,
Твари - даже и они открыли
Промысел в божественном венце.

Не имею голос, как Дамаскин,
Я бедняк пернатых продаю.
В монастырский сад принёс я ласки,
Соловей монашке свищет сказки
О любви в оливковом раю.