Светослав Иванов. В эту ночь...

В? ЭТУ? НОЧЬ...

В эту ночь, когда мокрый снег
налипает на крылья, тяжелеет и мажется
и белые ангелы
над тобой кружат, растеряны и безгласны...
В эту ночь, когда ветер скребётся
и в окно шипят дурные предчувствия,...
И бродяга с улыбкой, промёрзший, угасает
на скамейке в парке, в обнимку с?неким? воспоминаньем...
И всё святое и красивое
- исчезает:
мокрый снег и ветер, и страшное,
засыпанное белым безразличием.
В эту ночь
- страждущий,
раскаянный.
Стоном ветра,
робким вздохом...
Я вновь благословляю тебя.

перевод с болгарского
2020


Във тази нощ…

Във тази нощ, когато мокър сняг
полепва по крилата, тегне, цапа
и ангелите бели
над теб кръжат, объркани и неми…
Във тази нощ, когато вятър драска
в прозореца ми съскат зли прокоби…
И скитникът с усмивка, премръзнал гасне
на пейката във парка, прегърнал някой спомен…
И всичко свято и красиво
— изчезва:
???????????????? мокър сняг и вятър, страшно,
затрупано от безразлично бяло.
Във тази нощ
??????????????????????? — разкаян,
??????????????????????????????????????? страдащ.
На вятър стон,
?????????????????????? въздишка плаха…
Отново аз те благославям.