Елена Ларская А знаешь... Ангелы однажды устают От

?А ЗНАЕШЬ... АНГЕЛЫ ОДНАЖДЫ УСТАЮТ...”
Елена Ларская
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОТЛИТАТ УМОРЕНИ АНГЕЛИ

Животът не е радостен етюд.
И щастие без недостатък няма.
Но ангелите страдат някой път
от ревност, лоши упреци, измами!

Отпуснали прекършени крила,
сълза солена ще стопят небрежно
и мостове към минали дела
ще сринат смело, без да се оглеждат!

Не ще ги върнеш с крясъци в нощта!
Студени са към теб, не ще ги върнеш...
Парченце лед в гърдите изхрущя,
а туй сърцето ангелско обърна...

И осъзнаваш ти, че си живял,
пилеейки единственото щастие!
Изгубил всичко! Нищо не ценял!
И сред съдбата вече си безвластен!

Тоз, който те закриляше с крило,
спасявайки те от беди и мъки,
замина си, простил лъжа и зло,
без да таи в обиден поглед укор...

В душата ти горчивата следа
след тази влажна нощ печал разпръсква...
Ще викнеш ти: ?Върни се!”...
За беда
ще чуеш ехо: ?Късно!
Твърде късно!”...

Ще те обхванат страх и непокой,
ще пресушиш сълзица пестелива
и в миг ще разбереш: щом няма кой
в живота да те чака, е горчиво...

Отлитат уморени ангели безброй...


Ударения
ОТЛИТАТ УМОРЕНИ АНГЕЛИ

ЖивОтът нЕ е рАдостен етЮд.
И штАстие без недостАтък нЯма.
Но Ангелите стрАдат нЯкой пЪт
от рЕвност, лОши Упреци, измАми!

ОтпУснали прекЪршени крилА,
сълзА солЕна ште стопЯт небрЕжно
и мОстове към мИнали делА
ште срИнат смЕло, бЕз да се оглЕждат!

Не штЕ ги вЪрнеш с крЯсъци в ношттА!
СтудЕни са към тЕб, не штЕ ги вЪрнеш...
ПарчЕнце лЕд в гърдИте изхруштЯ,
а тУй сърцЕто Ангелско обЪрна...

И осъзнАваш тИ, че си живЯл,
пилЕейки едИнственото штАстие!
ИзгУбил всИчко! НИшто не ценЯл!
И сред съдбАта вЕче си безвлАстен!

Тоз, кОйто те закрИляше с крилО,
спасЯвайки те от бедИ и мЪки,
замИна си, простИл лъжА и злО,
без да таИ в обИден пОглед Укор...

В душАта ти горчИвата следА
след тАзи влАжна нОшт печАл разпрЪсква...
Ште вИкнеш тИ: ?ВърнИ се!”...
За бедА
ште чУеш Ехо: ?КЪсно!
ТвЪрде кЪсно!”...

Ште те обхвАнат стрАх и непокОй,
ште пресушИш сълзИца пестелИва
и в мИг ште разберЕш: штом нЯма кОй
в живОта да те чАка, е горчИво...

ОтлИтат уморЕни Ангели безбрОй...

Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Елена Ларская
А ЗНАЕШЬ... АНГЕЛЫ ОДНАЖДЫ УСТАЮТ...

А наша жизнь, не радужный этюд.
И не бывает счастье без изъянов.
Но, Ангелы однажды устают,
От ревности, упрёков и обманов!

Надломленные крылья опустив,
Стерев слезу солёную украдкой,
Сожгут дотла к прошедшему мосты,
Шагнут за грань отважно, без оглядки!

И не вернёшь, хоть криком изойди!
И не вернёшь... Любовь к тебе остыла,
Как будто льдинка хрустнула в груди –
А это сердце Ангела разбилось...

И осознаешь, что неверно жил,
Не уберёг единственное счастье!
Растратил всё! Ничем не дорожил!
Ты над чужой судьбой теперь не властен!

А тот, который, подставлял крыло,
Спасал от бед, оберегал от горя,
Ушёл совсем, простив обман и зло,
И не обидел взглядом и укором...

В твоей душе печали горький след
Останется от ночи той промозглой...
И крикнешь ты: – Вернись!...
Но лишь в ответ,
Как громом эхо: – Поздно!
Слишком поздно...

Тебя обнимет страх и неуют,
Смахнёшь слезу солёную украдкой...
И вдруг поймёшь, когда нигде не ждут,
Как в этой жизни одному несладко...

А знаешь?... Ангелы однажды устают...

http://www.stihi.ru/2012/09/03/20




---------------
Руската поетеса Елена Ларская е родена във Вологодска област. Първото си стихотворение пише през 1974 г. Публикува стихове в електронните медии. По нейни текстове са написани песни. Живее в Москва.