Михаил Лермонтов - СЪН Превод Димитър Горсов
Михаил Лермонтов - СЪН
Превод: Димитър Горсов
” СОН ?
Михаил Лермонтов
Перевод на болгарский язык:
Димитър Горсов
СЪН
Сред Дагестан, в трева от жега смляна,
лежах безмълвно аз, с куршум в гръдта.
Дълбока бе димящата ми рана,
кръвта на струйки се изтичаше в пръстта.
Лежах сам в пустошта немилостива.
Скалите стръмни виснеха над мен.
Пламтеше слънце в небесата сиви,
гореше ме, но спях - на смърт ранен.
И в своя сън съзирах как честити,
сред вечерен пир, пищно озарен,
рой прелестни жени, с цветя в косите,
безгрижно си говорят пак за мен.
Но без в пленителния разговор да влиза,
стоеше с тях загрижено една
и скръбен сън, душата й пронизал,
я водеше Бог знай в коя страна…
И виждаше тя див дол в Дагестана.
Там труп познат е проснат над пръстта,
в гърдите му чернее прясна рана
и блика бавно, но нестихващо кръвта.
1841
СОН
В полдневный жар в долине Дагестана
С свинцом в груди лежал недвижим я;
Глубокая еще дымилась рана,
По капле кровь точилася моя.
Лежал один я на песке долины;
Уступы скал теснилися кругом,
И солнце жгло их желтые вершины
И жгло меня - но спал я мертвым сном.
И снился мне сияющий огнями
Вечерний пир в родимой стороне.
Меж юных жен, увенчанных цветами,
Шел разговор веселый обо мне.
Но в разговор веселый не вступая,
Сидела там задумчиво одна,
И в грустный сон душа ее младая
Бог знает чем была погружена;
И снилась ей долина Дагестана;
Знакомый труп лежал в долине той;
В его груди дымясь чернела рана,
И кровь лилась хладеющей струёй.
1841
Превод: Димитър Горсов
” СОН ?
Михаил Лермонтов
Перевод на болгарский язык:
Димитър Горсов
СЪН
Сред Дагестан, в трева от жега смляна,
лежах безмълвно аз, с куршум в гръдта.
Дълбока бе димящата ми рана,
кръвта на струйки се изтичаше в пръстта.
Лежах сам в пустошта немилостива.
Скалите стръмни виснеха над мен.
Пламтеше слънце в небесата сиви,
гореше ме, но спях - на смърт ранен.
И в своя сън съзирах как честити,
сред вечерен пир, пищно озарен,
рой прелестни жени, с цветя в косите,
безгрижно си говорят пак за мен.
Но без в пленителния разговор да влиза,
стоеше с тях загрижено една
и скръбен сън, душата й пронизал,
я водеше Бог знай в коя страна…
И виждаше тя див дол в Дагестана.
Там труп познат е проснат над пръстта,
в гърдите му чернее прясна рана
и блика бавно, но нестихващо кръвта.
1841
СОН
В полдневный жар в долине Дагестана
С свинцом в груди лежал недвижим я;
Глубокая еще дымилась рана,
По капле кровь точилася моя.
Лежал один я на песке долины;
Уступы скал теснилися кругом,
И солнце жгло их желтые вершины
И жгло меня - но спал я мертвым сном.
И снился мне сияющий огнями
Вечерний пир в родимой стороне.
Меж юных жен, увенчанных цветами,
Шел разговор веселый обо мне.
Но в разговор веселый не вступая,
Сидела там задумчиво одна,
И в грустный сон душа ее младая
Бог знает чем была погружена;
И снилась ей долина Дагестана;
Знакомый труп лежал в долине той;
В его груди дымясь чернела рана,
И кровь лилась хладеющей струёй.
1841
Метки: