Александр Фред Одиночество Самота
?ОДИНОЧЕСТВО”
Александр Фред
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
САМОТА
Заминаха и няма да се върнат,
домът е пуст и всичко е различно.
Стрелките все по-бавно мърдат
на спомена в затихващото нищо.
И стискайки юмруци, самотата
напук долита – глуха сова мрачна,
по раните на наниз от нещастия,
с тъгата на безстойностни петачета.
Разхвърляйки навред вериги тленни
на нощните фенери сред сълзата,
в скърбящо жълтото си отражение
застива черната вдовица самотата.
Под ромона на плахи пръски
пристяга в морни слепоочия
случайните ни живи връзки –
върху съдбата слага многоточие.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Фред
ОДИНОЧЕСТВО
Те кто ушёл уже не возвратятся,
в пустынный дом где всё уже не так,
и стрелки медленно ложатся,
в затихший поминальный такт.
И одиночество сжимая все запястья,
глухой совой приходит вопреки,
по рваным ранам сутолокой несчастья,
вобрав в себя печали медяки.
И разбросав нательные вериги,
в скупых слезах полночных фонарей,
она в скорбящем жёлтом блике
застыла чёрною вдовой.
Под шорох падающих капель
стянула грубою канвой
неровные живые связи,
поставив многоточье над судьбой.
Александр Фред
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
САМОТА
Заминаха и няма да се върнат,
домът е пуст и всичко е различно.
Стрелките все по-бавно мърдат
на спомена в затихващото нищо.
И стискайки юмруци, самотата
напук долита – глуха сова мрачна,
по раните на наниз от нещастия,
с тъгата на безстойностни петачета.
Разхвърляйки навред вериги тленни
на нощните фенери сред сълзата,
в скърбящо жълтото си отражение
застива черната вдовица самотата.
Под ромона на плахи пръски
пристяга в морни слепоочия
случайните ни живи връзки –
върху съдбата слага многоточие.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Фред
ОДИНОЧЕСТВО
Те кто ушёл уже не возвратятся,
в пустынный дом где всё уже не так,
и стрелки медленно ложатся,
в затихший поминальный такт.
И одиночество сжимая все запястья,
глухой совой приходит вопреки,
по рваным ранам сутолокой несчастья,
вобрав в себя печали медяки.
И разбросав нательные вериги,
в скупых слезах полночных фонарей,
она в скорбящем жёлтом блике
застыла чёрною вдовой.
Под шорох падающих капель
стянула грубою канвой
неровные живые связи,
поставив многоточье над судьбой.
Метки: