Солнышко

Йорданка Господинова
( Болгария)


Йорданка Господинова
Книжката на Стефчо

Солнышко

Солнышко встало так рано,
Землю теплом обогрело,-
Рощи, лесные поляны-
Бабочек стая взлетела.
Дальше с улыбкою ясной
Солнце цветы целовало,
Звонкой росой засияли,
Травы, цветов покрывало.
Пальчиками-лучами
Вспенило бурное море.
Птички пронзили крылами
Синее небо на воле.
И ,отражаясь в речушке,
С рыбками поиграло
Глазки закрыло за тучей,
В сумерках солнце пропало.
Солнышко просто устало,
Дети уснули и птички.
Мама Луна показалась,-
Звёздочки –солнца сестрички.

художник:Ирина Терновская

СЛЪНЧО

Още отрано е станал
Слънчо –земята събуди.
Пекна над горски поляни,
Литнаха сто пеперуди.
После със топла усмивка
Мило целуна цветята-
Сякаш зелена покривка
Стана веднага тревата.
С пръсти-лъчи на ръчички
Бурно разпени морето,
После с крилата на птички
В синьо обагри небето.
Смело на воля заприпка,
С рибки в потоците скача,
Но вечерта се разсила-
Слнъчо е сънен във здрача
Пак уморен се прибира-
Тихо затваря очички.
Мама Луничка изгрява.
Блеснаха златни звездички-
Те са на Сълнчо сестрички.


Метки:
Предыдущий: Рисунок
Следующий: Некогда