СТОН Гео Милев

СТОН Гео Милев
Темень, горы, темень, сёстры, вдвое чернота…

Печальные тропы пред мной растворяя,

студеная зимняя гора,
далеко сзади черными ветвями догорает
ранняя – (рана) – заря.
светом возвещает мне о страшных местах,
как топь, дымящая в безлюдном месте
- о гора, моя чёрная сестра!
так твои чёрные листья
слёзно плачут мне – мерно – и горько вторят
на мой жалобный вопль, и зов:
Ах – где она!
(Там может быть зовет меня смерть на горестную любовь.)

День и ночь
без покоя
я ищу всюду
и вперед иду
в свете,
с разбитыми ногами и без сил
- душе белый свет не мил –
день и ночь
без покоя,
года без счета!
и без дна:
Где она?
(И звучит студёный, сокрушительный вой
зимнего ветра
- Окаменевшее рыдание –
и в мраке скорби без страдания
исчезнет в дальней земле.)

- О, гора моя черная сестра! –
Солнце в пещере слепой убито:
в страшной ночи без луча и звезды
оно воскреснет и воспарит в крови
на перекрестьях сплетений в низких полях.
и моя боль настигнет его
- призрака без плоти.
красен от убийства и черен от мертвой мглы
той, что влезла в сон мой

(иконы спят)
- страшен и чужд – предрассветно

(иконы спят)
и бросает под мои ноги
кровавые ризы и черные головы

(иконы спят)
Уже нет глаз, уже нет лиц
- о гора моя черна сестра!
и дорога предо мною будет
и горький вихрь средь мертвых зарниц.


СТОН
Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем. . .
Печални пътеки пред мене разтваря
студената зимна гора,
дълбоко зад черните клони догаря
ранна - (рана) - зора.
Светът ме възвежда през страшни места,
аз тръпна димяща в безлюдни блата
- о гора моя черна сестра!
твоите черни листа
плачат сълзите ми - бавно - и горко повтарят
моята жалба и вопъл, и зов:
Ах - де е той!
(Там - може би зове ме гробът на мойта горестна любов.)

Ден и нощ
без покой
аз го диря навред
и отивам напред
през света,
с раздрани нозе и без мощ
- душата дълбоко в нощта -
ден и нощ
без покой,
години безчет!
и безброй:
Де е той?
(И надава студен, съкрушителен вой
зимният вятър
- Вкаменено ридание -
и в мрака на скръб без страдание
изчезва далечна земята.)

- О гора моя черна сестра! -

Слънцето в пещери слепи убива го:
в страшни нощи без лъч и звезда
той възкръсва и гази в кръвта
на кръстопътища сплетени в ниски поля.
Моята болка настига го
- призрак без плът.
Червен от убийство и черен от мъртва мъгла
той влиза в съня ми

(иконите спят)
- страшен и чужд - преди да се съмне

(иконите спят)
и хвърля пред мойте нозе
кървави ризи и черни глави

(иконите спят)
Вече нямам очи - вече нямам лице
- о гора моя черна сестра!
и пътя пред мене се вий
и горчиво витло под мъртвешка зора.


Сборник ИКОНЫ СПЯТ Гео Милев