Александр Пушкин - Соловей и роза

Александр Сергеевич Пушкин
Соловей и роза


Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


Славей и роза

В мъглата пролетна, в безмълвен нощен парк,
над розата сам славей източен запя.
Но мила роза,тя не слуша, не копнее,
под влюбения химн във дрямка се люлее.
И ти ли пееш тъй за чар, ала студен?
Свести се, о поет, към що си устремен?
Не чувства тя, не се заслушва във поета;
погледнеш, тя цъфти; зовеш я – няма ехо.

Превод: 08.12. 2014 г.

Славей и роза (ударения)

В мъглАта прОлетна, в безмЪлвен нОщен пАрк,
над рОзата сАм слАвей Източен запЯ.
Но мИла рОза, тЯ не слУша, не копнЕе,
под влЮбения хИмн във дрЯмка се люлЕе.
И тИ ли пЕеш тЪй за чАр, ала студЕн?
СвестИ се, о поЕт, към щО си устремЕн?
Не чУвства тЯ, не се заслУшва във поЕта;
поглЕднеш, тя цъфтИ; зовЕш я – нЯма Ехо.

Соловей и роза

В безмолвии садов, весной, во мгле ночей,
Поет над розою восточный соловей.
Но роза милая не чувствует, не внемлет,
И под влюбленный гимн колеблется и дремлет.
Не так ли ты поешь для хладной красоты?
Опомнись, о поэт, к чему стремишься ты?
Она не слушает, не чувствует поэта;
Глядишь, она цветет; взываешь - нет ответа.

Фото: ?Мир прекрасного“