Сергей Есенин - Дорогая, сядем рядом

Сергей Есенин
***Дорогая, сядем рядом

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***

Скъпа, да поседнем близко,
да се гледаме в очите.
В кроткия ти поглед искам
да дочуя чувства скрити.

Тази есенна позлата,
този кичур бял в косите -
е спасение, отплата
на пройдохата за дните.

Моя край аз изоставих,
где цъфтят треви и клони.
В градската печална слава
аз избрах да съм бездомен.

Исках във сърце да стихне
спомен за градини летни,
там, със жабешкия припев
аз отглеждах в мен поета.

Там сега е вече есен...
Клен, липа със клони блъскат
по прозорец чукат често,
търсят близките от къщи.

Тях в света ги вече няма.
Месецът над двор черковен
сочи с лъч към кръста само, -
че за там и ний се готовим.

Че и ние след тревоги
там ще слезем под колиби.
Само пътищата могат
радост да дадат на живи.

Скъпа, ти седни до мене,
да се гледаме в очите.
Искам в погледа ти сведен
да дочуя чувства скрити.

1923

------------------------------

СкЪпа, да посЕднем блИзко,
да се глЕдаме в очИте.
В крОткия ти пОглед Искам
да дочУя чУвства скрИти.

ТАзи Есенна позлАта,
този кИчур бЯл в косИте -
е спасЕние, отплАта
на пройдОхата за днИте.

Моя крАй аз изостАвих ,
где цъфтЯт тревИ и клОни.
В грАдската печАлна слАва
аз избрАх да съм бездОмен.

Исках във сърцЕ да стИхне
спОмен за градИни лЕтни,
тАм, със жАбешкия прИпев
аз отглЕждах в мЕн поЕта.

ТАм сегА е вЕче Есен...
КлЕн, липА със клОни блЪскат
по прозорец чУкат чЕсто,
тЪрсят блИзките от кЪщи.

ТЯх в светА ги вЕче нЯма.
МЕсецът над двОр черкОвен
сОчи с лЪч към крЪста сАмо, -
че за тАм и нИй се гОтвим.

Че и нИе след тревОги,
тАм ще слЕзем под колИби.
САмо пЪтищата мОгат
рАдост да дадАт на жИви.

СкЪпа, ти седнИ до мЕне,
да се глЕдаме в очИте.
Искам в пОгледа ти свЕден
да дочУя чУвства скрИти.


***

Дорогая, сядем рядом,
Поглядим в глаза друг другу.
Я хочу под кротким взглядом
Слушать чувственную вьюгу.

Это золото осеннее,
Эта прядь волос белесых -
Все явилось, как спасенье
Беспокойного повесы.

Я давно мой край оставил,
Где цветут луга и чащи.
В городской и горькой славе
Я хотел прожить пропащим.

Я хотел, чтоб сердце глуше
Вспоминало сад и лето,
Где под музыку лягушек
Я растил себя поэтом.

Там теперь такая ж осень...
Клен и липы в окна комнат,
Ветки лапами забросив,
Ищут тех, которых помнят.

Их давно уж нет на свете.
Месяц на простом погосте
На крестах лучами метит,
Что и мы придем к ним в гости,

Что и мы, отжив тревоги,
Перейдем под эти кущи.
Все волнистые дороги
радость льют живущим.

Дорогая, сядь же рядом,
Поглядим в глаза друг другу.
Я хочу под кротким взглядом
Слушать чувственную вьюгу.

1923
Перевод: летом 2014.

Метки:
Предыдущий: Цветок
Следующий: В. Мачернис. Визии. Шестая