Михаил Лермонтов - Исповедь

Михаил Лермонтов
Исповедь

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


ИЗПОВЕД

Да вярвам обещавам, искам,
макар това неизживял,
монахът може да е искрен
в живота, както се кълнал;
и, че с усмивки и целувки
лукави хората не са,
прощават малките преструвки
на ближни, сторени пред тях,
че времето скръбта лекува,
за щастие - дарен светът,
доброто не е само дума,
животът, туй не е сънят!...

При вяра топла опит хладен
противоречи всеки миг,
умът отново пак е жаден,
нестигнал целите добри;
сърцето пълни се със жалост,
запазва в себе си следи
на мъртви блянове желани,
на чувства - сенки отпреди;
и вече нищо не го плаши,
отровата на друг дори
го храни злъчно и опасно,
живее в него и гори.

1831
Перевод: май 2014 г.

- - - - - - - - - - - -
Да вЯрвам обещАвам, Искам,
макАр товА неизживЯл,
монАхът мОже да е Искрен
в живОта, кАкто се кълнАл;
и, че с усмИвки и целУвки
лукАви хОрата не сА,
прощАват мАлките престрУвки,
на блИжни, сторени пред тЯх,
че врЕмето скръбтА лекУва,
за щАстие - дарЕн светЪт,
добрОто не е сАмо дУма,
живОтът, тУй не Е сънЯт!...

При вЯра тОпла Опит хлАден
противорЕчи всЕки мИг,
умЪт отнОво пАк е жАден
нестИгнал цЕлите добрИ;
сърцЕто пЪлни се със жАлост,
запАзва в сЕбе си следИ
на мЪртви блЯнове желАни,
на чУвства - сЕнки отпредИ;
и вЕче нИщо не го плАши,
отрОвата на дрУг дорИ
го хрАни злЪчно и опАсно,
живЕе в нЕго и горИ.

ИСПОВЕДЬ

Я верю, обещаю верить,
Хоть сам того не испытал,
Что мог монах не лицемерить
И жить, как клятвой обещал;
Что поцелуи и улыбки
Людей коварны не всегда,
Что ближних малые ошибки
Они прощают иногда,
Что время лечит от страданья,
Что мир для счастья сотворен,
Что добродетель не названье
И жизнь поболее, чем сон!..

Но вере тёплой опыт хладный
противоречит каждый миг,
И ум как прежде безотрадный
Желанной цели не достиг;
И сердце, полно сожалений,
Хранит в себе глубокий след
Умерших - но святых видений,
И тени чувств, каких уж нет;
Его ничто не испугает,
И то, что было б яд другим,
Его живит, его питает
Огнем язвительным своим.

1831